Оставаше му само една възможност.
Щом искат война...
Обърна се към летящите врати, премести тежестта си върху единия си крак и ги изрита с другия. Вратите се отвориха и Джак метна фенерчето във фоайето, като в последния момент натисна копчето за включване.
Лъчът светлина описа въртяща се дъга в тъмното помещение.
Надяваше се, че наблюдаващият вратата използва очила за нощно виждане. Не разполагаше със зас- лепителна граната да ослепи невъоръжено око, но внезапният блясък на фенерчето щеше да постигне същия ефект - временно да извади от строя наблюдателя и в същото време да привлече вниманието към фоайето.
Обърна се и тръгна покрай стената на коридора към един прозорец, който гледаше към малкия парк между сградата и паркинга. Щом предстоеше война, трябваше да си осигури оръжие.
Отвори прозореца, избута мрежата против насекоми и скочи в храстите навън. Приклекна и се огледа. Отклоняването на вниманието щеше да продължи не повече от минута.
Трябваше да му стигне.
Хвърли се през храстите към тъмния паркинг. Отстрани, откъм главния вход, чу приглушен глас, който гневно даде някаква заповед.
Тичаше приведен и се молеше другите да се спотайват. Особено Лорна.
Но направи грешка. Беше подценил противника си.
Внезапна експлозия прогърмя зад него. Сепнат, Джак се подхлъзна на мократа трева и се просна на земята. Успя да се претърколи настрани и погледна към сградата. От главния вход блъвна огън и пушек. Около него заваляха парчета натрошено стъкло.
Седна зашеметен на тревата. Бяха взривили бомбата. А той се беше надявал, че само ще отвлече вниманието им, докато се измъкне навън. Нападателите обаче явно се бяха уплашили, че някой ще избяга през главния вход, и бяха реагирали прибързано. Пресилено действие, все едно да убиваш муха с топ.
От тази реакция Джак разбра две неща за лидера на нападателите. Кучият му син беше безмилостен - и твърдо решен да си свърши работата.
Джак скочи и се втурна към пикапа.
Ако искаше да оцелеят, той трябваше да е също така безмилостен и решителен.
29.
Дънкан приближи горящия вход на Центъра. Беше си сложил газова маска, но жегата опари лицето му на границата между безчувствената кожа и здравата тъкан. Той огледа преценяващо нанесените поражения.
Запалителната бомба бе запратила огнена топка и свръхнагорещен въздух към предната част на сградата. Пламъците танцуваха в отровния дим, но ударната вълна от взрива не бе много силна. Стъклата бяха разбити и част от окачения таван бе паднала, но нямаше нанесени структурни поражения. Дънкан се беше запознал с плановете на сградата. Беше построена като железобетонен бункер, за да издържи на всякакви урагани и наводнения. Рискът беше пресметнат. Една запалителна бомба нямаше да я разруши.
Именно затова Дънкан беше наредил около сградата да бъдат разположени още десет заряда. Целта му не беше да вдигне центъра във въздуха, а да го изгори до основи. Огънят от първата бомба вече обхващаше втория етаж. Дънкан не беше планирал да задейства заряда толкова рано, но внезапният лъч светлина във фоайето го беше заслепил. Дори свалянето на очилата за нощно виждане не беше помогнало и той имаше чувството, че ретината му е трайно изгорена. Разгневен и обхванат от страх, че учените се опитват да избягат, той реагира импулсивно и задейства бомбата, за да запуши дупката.
Никой не биваше да се измъкне.
Стигна до вратата и се загледа в опустошеното от огъня фоайе. Димът, саждите и рухналите отломки намаляваха видимостта. Един от хората му вече беше елиминирал противопожарните и алармените системи. Дънкан се огледа за телата на онези, които се бяха опитали да стигнат до изхода.
Половината фоайе бе покрито от падналия окачен таван. Нямаше начин да каже дали под него има трупове. Удовлетворен, че никой не би могъл да оцелее от огнената буря, Дънкан излезе.
За щастие центърът бе уединен и наблизо нямаше други постройки. Дънкан се съмняваше, че някой е забелязал огнената топка, издигнала се за кратко в небето. Въпреки това преждевременната експлозия нарушаваше графика му и го скъсяваше. Пожарът се разпространяваше и хората му трябваше да напуснат сградата по-рано от предвиденото.
Тръгна към помощника си, който беше допрял длан до ухото си и явно слушаше доклада на екипа вътре.
Дънкан го изчака да приключи и нареди:
- Докладвай.
- Екипът е стигнал до отделението за животни. Намерили са един образец. Овца. Обезглавена е, както беше заповядано. Главата е у тях и сега излизат.