„Но дали са още там... и какво е станало с Лорна?“
Представи си как е реагирала на пожара. Ако все още не се намираше в кабинета си, пламъците и димът най-вероятно я бяха прогонили към задната част на сградата.
Което означаваше, че всички би трябвало да са близо до него.
Поне се молеше да е така.
Огледа сградата по-внимателно. Бетонна рампа водеше надолу към стоманена спускаща се врата, достатъчно голяма, за да мине през нея танк. Патологът беше споменал, че има заден вход.
Джак нямаше намерение да използва голямата врата. Вместо това насочи вниманието си към по-малкия служебен вход до нея. Доколкото си спомняше разположението на подземния етаж, оттам се попадаше в малък страничен кабинет. Щеше да влезе оттам.
Скри се зад ствола на дъба и коленичи до Бърт. Не смееше да се опита да достигне вратата. Все още не. Повече от сигурно бе, че най-малко един човек наблюдава задната част на сградата. Но къде беше? В гората бе тъмно като в рог и кучият син можеше да се е скрил навсякъде.
Почеса Бърт зад ухото. Макар и да нямаше очила за нощно виждане, разполагаше с друго средство да разшири сетивата си - едно от най-добрите ловджийски кучета в целия щат Луизиана.
- Време е да вдигнем птичката. - Махна с ръка и тихо заповяда: - Търси!
Бърт полетя като куршум. Още от кутре беше обучен да вдига птици в полето и в гората. Джак го беше тренирал с гълъби с подрязани пера и с помощта на Ранди и Том бе изработил прецизен подход - точно определено тичане по зигзаг, което разчистваше територията от птици ефективно като сенокосачка. При спомена за тренировките с братята му мъката го жегна, подобно на забит в корема нож.
Потисна я и тръгна по централната линия, минаваща през зигзагите на Бърт. Кучето сновеше из гората, като се придържаше точно на един изстрел разстояние от него.
Вятърът от реката духаше в муцуната му - идеални условия за лов.
Джак го следваше, като се движеше от дърво до дърво и се вслушваше в тъмната гора. Изключи тихото шумолене на кучето. Бърт беше на двайсетина метра пред него.
И тогава го чу.
Изпукване на клонка отдясно. Тежка стъпка. Някой се обръщаше.
Долепи гръб до едно дърво и мислено си отбеляза мястото. После тихо изсвири като каролинско орехче, една от най-разпространените пойни птици в района. Бърт познаваше сигнала и спря. Джак си представи как се е проснал на земята, както беше обучен.
Изчака цяла минута - достатъчно, за да може войникът пак да насочи вниманието си към сградата, и след като реши, че е минало достатъчно време, се отлепи от дървото и още по-предпазливо се запромък- ва към мястото, разкрито от Бърт.
Наближи края на гората.
Отпред беше по-светло и тъмната сянка на войника ясно се очертаваше до едно дърво. Позицията му беше избрана идеално: ако някой излезеше от задната врата или се осмелеше да я доближи отвън, снайперистът щеше да го свали на мига.
С пистолет в ръка Джак се движеше като призрак между дърветата, доволен, че вятърът духа в лицето му. Речният бриз скриваше всяка миризма и приглушаваше издайническите шумове.
Въпреки това, когато стигна на два метра от целта си, стрелецът явно усети нещо и се обърна рязко.
Джак действа светкавично. Не смееше да стреля: трясъкът на пистолета щеше да прозвучи като топовен гърмеж. Хвърли се напред, преди войникът да реагира, и изби оръжието от ръцете му, като в същото време го подсече и го повали на земята. Падна с него, като стовари колене върху гръдния му кош и му изкара въздуха, за да не изкрещи.
Опря пистолета под брадичката му и стреля.
Черепът и каската заглушиха изстрела до рязко изпукване. Въпреки това беше прекалено силно и можеше да привлече внимание.
Джак скочи, подсвирна на Бърт и хукна към сградата. Пресече откритото пространство с пълна скорост и се озова на рампата. Полетя надолу, като едва не се претърколи. За малко да удари главата си в стоманената врата, но успя да се задържи в последния момент.
Спря до страничния вход. Натисна дръжката.
Заключено.
Не че беше очаквал друго - просто имаше мъничко надежда. Явно не беше писано да се осъществи. Прибра пистолета в кобура и свали другото оръжие от рамото си. Пушката АА-12 не беше от дискретните оръжия.
Но пък може би беше време да сложи край на всякаква дискретност.
Отстъпи три крачки и насочи оръжието към ключалката.
Преди да дръпне спусъка, някъде отдалеч се чу стрелба. От запад. Изстрелите проехтяха отчетливо, което означаваше, че стрелецът е отвън. Джак погледна натам.
Какво ставаше? По какво стреляха?