Щом стигнаха основното помещение, Джак я предаде на Гриър и Карлтън и нареди:
- Изведете я оттук. През задния изход. Пътят би трябвало да остане чист още няколко минути. Скрийте се в гората и не спирайте на едно място.
Двамата не възразиха. Те също бяха потресени и уплашени.
Кайл се задържа последен.
- Сестра ми...
Джак посочи след останалите.
- Върви. Ще я намеря.
Кайл не помръдна. Гледаше го втренчено.
Джак го бутна да тръгва след другите.
- Повярвай ми. Ще я намеря.
„Или ще умра, докато се опитвам“.
Лорна беше клекнала до входа на операционната. С очилата за нощно виждане имаше ясен изглед през лечебницата към входа. Взираше се от толкова време, че очите й пареха, сякаш някой ги бе посипал с пясък. Не смееше дори да мигне.
И слава Богу.
Без никакво предупреждение - без да се чуе нито стъпка, нито шепот - вратата рязко се отвори и двама души се втурнаха вътре. Бяха се снишили и моментално се разделиха, с вдигнати за стрелба оръжия.
Последва ги трети, по-изправен от тях.
Нещо в позата му накара сърцето й да забие още по-силно.
Лорна вдигна от пода запалката, с която обикновено палеше бузеновата лампа във ветеринарната лаборатория. Преди няколко минути я бе взела от лабораторната маса заедно с малката бутилка пропан. Центърът беше далеч от града и нямаше прокаран газопровод.
С другата си ръка вдигна лежащия в скута й маркуч, който се използваше за свързване на анесте- тичния апарат към гнездото за кислород в стената. Беше го откачила от апарата, но го бе оставила закрепен към стената, в която имаше тръби до кислородните бутилки в сервизната стая. След това беше прекарала следващите две минути в пълнене на маркуча с пропан.
Вдигна маркуча, освободи края му и доближи запалката. Едно бързо щракване и искрата подпали изтичащия газ.
От края блъвна пламък. Лорна го запуши отново и загледа как синята светлина полетя по пълния с пропан маркуч. Сиянието стигна до стената и изчезна. Тя си представи как огънят продължава по тръбите, как огнената стрела се носи право към...
Съскането привлече вниманието на Дънкан веднага щом прекрачи прага. „Змия“ бе първата му мисъл и той моментално отскочи. Звукът обаче идваше отляво, от някакво странично помещение, върху чиято врата имаше два предупредителни знака.
Кръвта нахлу в слепоочията му и запулсира.
През очилата за нощно виждане видя в другия край на помещението мъничък пламък. Това можеше да означава само едно.
„Засада...“
Нямаше време да предупреди останалите, които му бяха отляво и отдясно. Хвърли се по-далеч от съскащата врата, като се блъсна в Такео. Другият от екипа му стоеше точно пред вратата...
... когато тя експлодира.
Синя огнена топка я изкърти от пантите и тя улучи нищо неподозиращия мъж в гърба и се разцепи на две. Последва втора експлозия. Дънкан успя да избута Такео между себе си и взрива.
Полетяха шрапнели, чу се метален звън.
Звукът още не беше заглъхнал, когато Дънкан изблъска Такео от себе си.
Азиатецът се вдигна на колене, зашеметен и объркан. Обърна се към Дънкан, сякаш търсеше обяснение. В лицето му се беше забило парче метал. Течеше му кръв. Едното му ухо липсваше.
Изведнъж Такео рязко се плесна отстрани по врата.
Пръстите му извадиха стреличка от долната част на брадичката му.
„Упойваща стреличка...“
Оглушен от взрива, Дънкан дори не бе чул изстрела.
Главата на Такео клюмна назад, той изгъргори нещо, на устните му изби гъста бяла пяна. След миг се вцепени и рухна на пода.
Преди Дънкан да успее да помръдне, нещо го улучи право в гърлото, сякаш бе получил удар с юмрук в ларинкса. Той бързо се протегна и извади стреличката, вбесен, че са го хванали неподготвен.
Въпреки предупреждението явно беше подценил д-р Полк. Но не можеше да направи нищо освен да изругае.
„Да ти го начукам, кучко...“
Лорна видя как и вторият мъж падна на пода. Личеше си, че се съпротивлява на упойката, но дори слабо убождане с М99 можеше да е фатално. А тя го бе улучила в гърлото, където кръвоносните съдове бяха много, а количеството упойка бе достатъчно да свали и носорог.
Въпреки това изчака трийсет секунди, докато тялото на мъжа напълно замря.
Но не смееше да чака повече.
Пламъците се засилваха и превръщаха очилата за нощно виждане в пречка. Лорна ги свали, предпазливо пристъпи напред и тръгна към изхода. Не искаше да рискува пожарът да я заклещи тук. Освен това й трябваше друго оръжие. Пушката й побираше само две стрелички. Мунициите й бяха свършили.