- Конър, нареди на Дотъри да направи последно претърсване на района, преди да се изтегли. Да убият всички оцелели.
36.
Оглушен и замаян, Джак лежеше по гръб в бодливите храсти. Светът около него ту се размазваше, ту отново ставаше ясен.
Наблизо бушуваха пламъци. Над него се носеше пушек, миришеше на бензин. Той обърна глава и видя горящите останки на служебния си автомобил.
Спомни си войника с гранатомета.
Беше реагирал съвсем инстинктивно. Мисъл нямаше, всичко бе само действие. Беше отворил вратата и се бе хвърлил навън. Ударната вълна го подхвана и го запрати като парцалена кукла към трънаците.
„Май за момент съм изгубил съзнание“.
Полежа още малко, страхуваше се да се раздвижи. Дори дишането му причиняваше болка. Най-малкото беше пукнал ребро.
После чу тежък тропот на кубинки, приближаваше се.
Заопипва наоколо за пистолета, но го беше изгубил. Надигна се въпреки протестите на очуканото си тяло. Не искаше да умре по гръб.
Войникът се изправи пред него. Бе сменил гранатомета с карабина. Дулото и беше насочено в лицето му.
- Трудно умираш, кучи сине - изръмжа той.
Джак вдигна ръце. Знаеше, че няма да има милост, че молбите са напразни. Не че щеше да се моли. Вместо това, с вдигнати ръце, му показа средни пръсти.
Това предизвика смях, в който се четеше уважение. Въпреки това войникът не отмести карабината си.
Джак остана с отворени очи, готов за онова, което предстоеше.
Чу се силно прасване и стрелецът залитна напред и се свлече до него.
Зад войника стоеше мокър до кости мъж.
- Ранди?!
Брат му метна настрани дебелия клон, който бе използвал като сопа, огледа се, прокара длан по мократа си коса и едва тогава се обърна към Джак.
- Е, къде е Бърт?
След половин час Джак и брат му все още претърсваха гората около горящата сграда. Трябваше да се движат предпазливо. Запалителните заряди бяха превърнали изследователския център в пламтяща факла. Оживели от пламъците сенки танцуваха из гората и правеха търсенето още по-трудно и изнервя- що.
Ранди му беше разказал за нападението на пътя и как бил принуден да излети с колата си в реката. Един кейджън обаче трудно се дави. Ранди беше отплувал надолу по течението и се бе върнал, когато чул стрелбата.
Докато се мотаеха из гората, Джак си помисли, че не би могъл да мечтае за по-добър партньор. Двамата не бяха ловували заедно от години, но бързо влязоха в някогашния добре познат ритъм - единият водеше, после другият, даваха си сигнали с ръце, придържаха се към по-плътните сенки. През изминалите години помежду им се беше издигнала стена, изградена от отчуждаването на Джак, отчуждаване, което сам си беше наложил. Сега Джак осъзна колко много му е липсвало простото другарство на семейството и колко бързо може да събори стената, стига да поиска.
Но в момента имаха работа. Не търсеха само Бърт. Оглеждаха се и за изостанали нападатели.
Джак беше взел карабината на наемника, който беше опитал клона на Ранди. За съжаление брат му беше ударил мъжа с цялата си сила и му бе смачкал черепа.
- Бях бесен - обясни Ранди. След това разказа на Джак за засадата край пътя и полета в Мисисипи. - Шибаните кучи синове едва не ме удавиха.
Смъртта на войника беше лош късмет. Джак искаше да го разпита, да разбере къде са откарали Лорна. Сега се надяваше да намери в гората някой друг. Но слънцето вече изгряваше и търсенето не доведе до нищо. Нападателите явно се бяха изтеглили веднага след като бяха задействали запалителните заряди.
- Сега какво? - попита Ранди.
- Намираме Бърт и се пръждосваме оттук.
Районът бе проверен и Джак рязко изсвири. Ранди направи същото и повика Бърт и по име. Ревът на пожара се мъчеше да ги заглуши. Джак отново обиколи сградата, като свиреше и викаше, вече по- силно.
От гората се чу шумолене и пукане на счупени клони. Джак се напрегна и насочи карабината натам.
Вместо кучето излязоха четирима души - братът на Лорна и колегите и. Бяха измъчени и раздърпани, но се радваха да го видят.
Всички с изключение на един.
Кайл тръгна към Джак, сякаш щеше да се нахвърли върху него. Погледът му затърси наоколо, после се насочи към пожара.
- Лорна...? - изграчи той, сякаш всеки момент щеше да избухне в сълзи.
- Не - успокои го Джак, но не скри истината. - Успяла е да излезе, но са я заловили.
- Заловили са я? - повтори Кайл.
Преди Джак да успее да отговори, от гората на запад се чу протяжен вой.
Лицето на Ранди грейна.