- Mon Dieu! Това е Бърт!
И забърза към гората. Джак го последва заедно с останалите. Нямаше намерение да остави кучето тук. Ставаше все по-светло и скоро някой щеше да забележи стълба дим в небето. Пожарникари, полиция и Бърза помощ щяха да полетят насам с включени сирени. Дотогава Джак искаше всички да се съберат заедно - и да нямат разногласия.
Кайл го настигна, придържаше счупената си китка.
- Защо са отвлекли сестра ми?
- За да я разпитат - направо му отговори Джак. - За да прикрият следите си. Ще искат да разберат какво е било научено за тези животни.
Кайл пребледня.
- А после?
Джак го погледна. Не беше нужно да му отговаря. И двамата знаеха какво ще се случи след това. Вместо това отговори на другия въпрос, скрит в първия.
- Ще я задържат жива поне още един ден.
Карлтън се присъедини към тях.
- Откъде знаете това, агент Менард?
- Защото операцията тук е била замислена като хирургичен удар. Идеята е била да влязат и да излязат бързо. Само че нещата не се развиха по този начин. При толкова много жертви и цялата каша тук ще им се наложи да се оттеглят колкото се може по-далеч, преди да я разпитат. Най-вероятно в базата си, където и да се намира тя.
- Предполагам, че е някъде извън територията на страната - заяви Карлтън.
- Защо мислите така? - попита .Джак. Той самият подозираше същото, но искаше да чуе мнението на доктора.
- Заради онова, което са направили с тези животни. Заради начина, по който са се отнасяли с тях. На никоя лаборатория на американска земя не би се позволило да извършва такива извращения. За да заобиколят правилата и законите, американските компании и корпорации често създават тайни лаборатории до самата граница. Мексико, Карибите, Южна Америка. Всъщност по света има хиляди подобни нелегитимни лаборатории.
Джак обмисли чутото. Беше стигнал до същото заключение предимно от факта, че траулерът се беше опитал да влезе в страната през Делтата. Това определено приличаше на нелегално пресичане на границата.
- И какво ще правим? - попита Кайл.
Джак се обърна към останалите. Трябваше му съдействието им.
- Ако сме прави, най-добрият шанс на Лорна да оцелее зависи от убеждението на похитителите и, че всички ние сме мъртви. Ще се чувстват по-сигурни и в безопасност, ако си мислят, че единственият свидетел е в ръцете им. Можете ли да го направите?
Всички закимаха, дори Зои. Очите и бяха подпухнали и червени, но в тях се четеше и ярост. Мъката и се беше превърнала в лют гняв.
- Насам! - извика Ранди. Беше изтичал пред останалите, воден от воя на Бърт.
Джак забърза напред. Откри Бърт да обикаля около един висок кипарис с изплезен език и гордо вирната опашка.
Ранди стоеше с ръце на кръста и се взираше в клоните.
- Какво е подгонил дъртакът, по дяволите?
Джак също погледна нагоре.
Там нещо се размърда, после извика рязко и заплашително:
- Игор!
Джак стреснато отстъпи назад.
Друго движение привлече вниманието му. Две малки кафяви личица се взираха в него през игличките на кипариса. От съседен клон се чу съскане на котка.
Джак гледаше зяпнал животните и се мъчеше да проумее значението на находката. Мислеше си, че всички са били убити при пожара.
- Лорна... - промълви Зои и се ококори. - Явно ги е пуснала, преди да я заловят.
Карлтън гледаше нагоре, едновременно изумен и заинтригуван.
- Вероятно поради връзката помежду им са останали заедно. - Свали си очилата и разтърка носа си. - Чудя се дали ужасът и бягството не са засилили странната им връзка. Може би притокът на адреналин в невроните е довел до ново ниво на синхронизация.
Бърт се бутна в крака на Джак, очакваше похвала. Джак вече разбираше какво е привлякло хрътка- та в гората. Спомни си, че Лорна бе използвала Бърт, за да открие другото ягуарче. А ако Джак знаеше нещо за хрътките, то бе, че никога не пропускат добра миризма.
Потупа кучето по врата.
- Браво, Бърт. Добро куче.
Кайл не беше впечатлен.
- Ами Лорна? Не ни каза какъв е планът ти да я открием.
- Защото нямах план.
Кайл го изгледа неразбиращо.
- Но вече имам - увери го Джак.
За първи път след спирането на тока в ЦИЗВО Джак изпита увереност. Не стигаше да прогони дълбокия му страх за Лорна, но все пак беше достатъчна.
- Какво искаш да кажеш? - настоя Кайл. - Как ще я намерим?
Джак посочи към клоните.
- С тяхна помощ.
III. ЗВЕРОВЕТЕ НА РАЯ
37.
За първи път в живота си Лорна не изпитваше страх от летене. Взираше се в озарените от слънцето сини водни простори под малкия самолет. Морето се простираше до хоризонта във всички посоки, само на юг се виждаха разпръснати острови. Не изпитваше безпокойство, докато самолетът летеше на юг - нямаше изпотени длани, нито разтуптяно сърце.