- Наричаме го проект „Вавилон“.
„Вавилон?“
Той прочете объркването в погледа и.
- На името на мястото, където започна всичко. С две думи, занимаваме се с биологични оръжия. Или, ако трябва да съм по-точен, с биологични бойни системи. Както скоро ще видите, онова, на което се натъкнахте, е просто дребен детайл на фона на по-големите ни амбиции. Когато приключим, начинът, по който се водят войните, ще бъде променен завинаги.
Едва сега я обзе истински страх. Това не беше просто някаква контрабандна операция, свързана с таен изследователски проект. А нещо далеч по-голямо.
Преди да попита още нещо, пилотът се обади по интеркома:
- Кацаме след пет минути. Всички да затегнат коланите.
Лорна отново се обърна към прозореца. Хидропланът се спускаше към поредицата острови, които бе забелязала преди малко. Повечето бяха само пясъчни ивици, върху които растяха по едно-две дървета. Групата образуваше лека дъга, в чийто център имаше по-голям горист остров с формата на гира. Сякаш бяха два острова, свързани преди много време от пясъчен мост и мангрова гора.
Хидропланът се спускаше към западната половина на острова, към дълбок залив с бял пясък. Зад плажа се виждаше бяла варосана вила, издигаща се на няколко етажа по стръмен, обрасъл с дървета хълм. Сини басейни преливаха от едното ниво на другото. Когато самолетът зави и се приготви за кацане в залива, пред Лорна се разкри изглед към източната половина. Тя изглеждаше запусната и неподдържана.
В Карибско море имаше хиляди подобни острови и островчета. Много от тях бяха частна собственост или сменяха владеещите ги страни със същата лекота, с която жена сменя прическата си. Ако някой искаше да организира частен изследователски център, който да е изолиран и неподвластен на правилата на съвременното общество, това бе идеалното място за подобно начинание.
Хидропланът кацна във водата и се плъзна към каменния кей. Белият пясък блестеше на фона на синьото море. Палмите и мангровите дървета скриваха вътрешността. Над гъстата гора се вдигнаха гълъби, подплашени от шума на двигателите.
Приличаше на истински рай - но тя знаеше, че той таи мрачна тайна, черно сърце, скрито от погледа на любопитните.
Изпусна затаения си дъх.
Извърна се от прозореца и видя, че Дънкан я наблюдава.
Посочи към острова. В очите му играеха весели пламъчета. Иронията в думите му бе явна.
- Добре дошли в Рая, доктор Полк.
38.
Джак бе довел всички на работното си място и ги беше изолирал в компютърната лаборатория на участъка на Граничен патрул в Ню Орлиънс.
Тухлената сграда имаше дълга история, започваща от двайсетте години на миналия век, когато ос- новната цел на службата била да залавя дезертирали моряци и контрабандисти, внасящи ром от Кариби- те по време на Сухия закон. Времената обаче се бяха променили. Като част от Вътрешна сигурност участъкът разполагаше с най-модерните средства за наблюдение и обработка на информация, използвани за защита на границите от терористи и техните оръжия.
Джак крачеше из помещението и разтриваше слепоочията си. Главата му се пръскаше, явно вдигаше температура, а дълбоко в костите му тлееше болка, готова да се разрасне в пожар. Вече беше изгълтал три аспирина и сега чакаше да подействат. Нямаше време да се разболява - а това напрежение не помагаше на състоянието му.
- Колко дълго ще трябва да останем тук? - попита Зои.
Джак свали ръце от главата си.
- Не повече от ден.
Дотогава съдбата на Лорна щеше да бъде решена и нямаше да е необходимо да се поддържа заблуждението, че всички в ЦИЗВО са загинали. Първият хеликоптер беше пристигнал на място четвърт час след като бяха намерили Бърт в гората. Джак изпита облекчение, когато видя инициалите МГО. Но пък хеликоптерите на управлението обикновено реагираха първи на подобни бедствия.
Джак познаваше добре пилота и бързо обясни необходимостта съдбата им да се запази в тайна. След това координира потулването и с правозащитните органи. В сутрешните новини вече се съобщаваше за трагедията без оцелели. Малко след това местният филиал на Ен Би Си получи имейл, в който се твърдеше, че атаката е дело на нова терористична група за защита на правата на животните.
Съобщението със сигурност беше изфабрикувано, най-вероятно от онези, които стояха зад нападението. Въпреки това то свърши доста добра работа на Джак. Терористичният момент накара журналистите да подгонят собствените си опашки. Никой не повдигна въпроса за липсата на свидетели или оцелели.