- Ранди, поне веднъж се опитай да си затваряш устата.
Брат му го изгледа кръвнишки и скръсти ръце на гърдите си.
- Просто казвам, че всеки път, когато пътищата на Менард и Полк се кръстосат, някой от семейството ни бива убит - или почти убит, както е в моя случай.
Лицето на Кайл стана тъмночервено.
- Ами сестра ми? Ти и брат ти седите тук, наливате се с кафе и се тъпчете с понички, докато тя продължава да е в опасност.
- Понички ли има? - попита Ранди и се поизправи в стола.
Кайл поклати глава и насочи гнева си към Джак. Повдигна ръката си.
- Оправиха ме. И какво ще правим сега? Каза, че имало начин да открием Лорна.
- Успокой се. Имам план... надявам се, че имам. - Джак погледна към компютърния специалист.
- Какъв? - настоя Кайл. Гневът в гласа му понамаля и в него вече се долавяха умолителни нотки.
Джак взе Фарадеевата клетка, в която се пазеха извадените чипове.
- Ще я открием. С това.
Когато токът в ЦИЗВО спря, Джак тъкмо разглеждаше едно от устройствата. Щом лампите угаснаха, го прибра в джоба си с намерението по-късно да го проучи по-подробно. Но когато остави Лорна в кабинета и с упойващата пушка, направи още нещо.
- Пуснах един от предавателите в джоба на Лорна.
Напрегнатото лице на Кайл се отпусна и в очите му се прокрадна надежда.
- Боже мой - промълви Зои. - Мислиш ли, че можем да я проследим по този начин?
- На това се надявам.
Компютърният експерт явно слушаше разговора им, защото се обади:
- Мисля, че мога да направя нещо. Определено става въпрос за някаква джи пи ес технология. Ако всички предаватели работят на един и същи принцип, би трябвало да мога да я открия. Макар че сигурно ще отнеме известно време. Ще трябва да проверявам сателит по сателит. - Обърна се към тях. - Ще стане по-бързо, ако имам някаква най-обща представа откъде да започна да търся.
Джак обмисли собствените си подозрения, както и онова, което бе научил от Карлтън.
- Мексико, или някъде покрай брега - предположи той. - Може би Карибите. Едва ли са отишли прекалено далеч. Във всеки случай, южно от границата.
Карлтън кимна, че е съгласен.
Кайл отново помръкна.
- Това е голяма територия. - Знам го от личен опит. Петролната компания, за която работя, има платформи по целия Мексикански залив.
- Добра новина - рече Джак. - Защото ако съм прав, някоя от тях може да ни послужи като база.
Кайл го изгледа. Погледът му донякъде престана да е така отнесен - младежът черпеше сила от факта, че може да бъде полезен по някакъв начин. Въпреки това основната му грижа си оставаше и той я изрече на глас.
- Дали е все още жива?
39.
Лорна вървеше по кея към вилата.
Зад нея Конър беше извадил пистолета си, но изобщо не си бе направил труда да го насочи към гърба и.
Какъв смисъл имаше да го прави? Къде можеше да избяга?
Дори и бяха свалили белезниците.
Вървеше след Дънкан и разтриваше китките си. Мъжът с белезите крачеше към покритата пътека в края на кея. Въздухът бе наситен с миризмата на морска сол и канела от мангровата гора. Лорна забеляза няколко шезлонга на плажа и редица жълти каяци. Мястото изглеждаше като обикновен островен курорт.
Докато не се вгледаш по-внимателно.
В края на плажа, под сянката на палмите, стояха мъже в камуфлажно облекло и с карабини на рамо. Малко по-нагоре на покрива на вилата се виждаше сложен набор антени и чинии, много повече от необходимите за телефон и сателитна телевизия. Освен това цареше зловеща тишина. Не звучеше реге, единственият шум бе тихият плясък на вълните.
Атмосферата бе заредена с напрежение, сякаш всеки момент щеше да се разрази буря.
Може би това се дължеше на напрегнатото лице на стража, който ги посрещна при покритата пътека. Лорна забеляза страха, който се мярна в очите му, докато дърпаше Дънкан настрани, за да поговорят насаме.
Лорна остана да чака на кея под палещото обедно слънце. Пищенето в ухото и бе изчезнало, но когато завъртеше глава да се огледа, я пронизваше режеща болка. Въпреки това, ако не беше спряла, можеше и да го пропусне.
На плажа беше проснато синьо импрегнирано платнище.
Изглеждаше така, сякаш покриваше дъска на сърф или нещо подобно, само че тя забеляза, че Дънкан също поглежда натам. Едва тогава видя черното петно, стичащо се изпод платнището към водата. Приличаше на разлят петрол. Но Лорна знаеше, че не е петрол.
Съсредоточи се и забеляза изпод платнището да се подава нещо бледо.
Човешка ръка.
Дънкан се върна при тях и се обърна към Конър.
- Нощес е имало ново проникване. Доплувало е, убило е Поласки и е ранило Гарсия, преди да го застрелят.