Тази лаборатория разполагаше с всичко - и можеше да направи всичко.
Ученият в нея изпита завист, докато друга част се изуми на средствата, пръснати за това помещение. И какво означаваше то. Някой бе похарчил огромно състояние, за да скрие тази лаборатория от юрисдикцията и контрола на Съединените щати.
Дънкан я поведе през помещението към друг коридор, отвори една странична врата и нареди на Конър:
- Отведи доктор Полк в някоя от клетките в дъното. Трябва да поговоря с доктор Малик.
Конър я побутна да продължи напред. По-нататък от лявата страна имаше прозорец, през който се виждаше операционна стая. Беше обзаведена оскъдно, с метална маса и халогенни лампи на двойно въртящо се рамо.
В помещението стоеше мъж на средна възраст с хирургическо облекло. По мургавата му кожа и гъстата черна коса можеше да се съди, че е арабин или може би египтянин.
Дънкан влезе в стаята от друга врата. По мрачното му изражение ясно личеше, че не е особено щастлив.
Лорна забави крачка, най-вече заради онова, което лежеше на операционната маса.
Конър не я принуди да продължи. Той също се зазяпа.
- Как този образец е успял да стигне дотук чак от другата страна на острова? - попита Дънкан още от вратата. - Нали ги наблюдавате непрекъснато.
- Наблюдавахме ги - със също толкова раздразнен тон отвърна мъжът.
Явно това беше д-р Малик. Лорна предположи, че той е научният ръководител на комплекса, а Дънкан командва охраната. Двамата явно не се погаждаха.
Малик посочи масата.
- Другите образци явно са изрязали устройството от този. С нещо остро. Може би кремъчно оръдие. Елате да ви покажа.
Докторът отстъпи настрани и Лорна чак сега ясно видя какво лежи на масата. Гледката така я потресе, че тя закри уста с длан. Досега беше успяла да види само крака и долната част от торс. Заради козината и дребното тяло бе предположила, че е орангутан или някаква друга човекоподобна маймуна.
Но когато Малик се дръпна, Лорна разбра, че греши.
По ръцете имаше по-малко козина, в гърдите ясно личаха дупките от куршуми. Онова, което я накара да ахне, беше лицето и главата. Сплъстена груба коса обрамчваше голо лице с изпъкнала горна и долна челюст, но не така издадена като при човекоподобните маймуни. Лицето бе по-плоско. Очите също бяха по-големи, по-кръгли, челото - по-високо и отвесно.
Лорна беше виждала изображения на ранните хора, наричани хоминиди, от сорта на Australopithecus или Homo habilis. Приликата бе очевидна. Нещото на масата не беше маймуна.
Спомни си атавизмите, които бе видяла у животните в траулера, връщането на еволюционния часовник назад. Причерня и пред очите, когато разбра какво става тук. На това място не се правеха просто проучвания върху животни.
Обърна се към Конър, без да може да скрие отвращението и ужаса в гласа си.
- Експериментирате върху хора!
40.
Джак стоеше в кабинета на секторния началник Бърнард Пакстън.
Именно Пакстън го беше избрал за водач на Специалната група за реагиране преди година - макар че в момента като че ли съжаляваше за решението си.
Пакстън стоеше от другата страна на бюрото. Беше с парадна униформа, тъй като цяла сутрин бе давал изявления пред пресата - тъмносини панталони с черни кантове и риза в същия цвят. Беше пригладил черната си коса с брилянтин и дори си бе сложил официалната куртка „Айк“, макар да я беше оставил разкопчана.
Върху бюрото беше разстлана подробна карта на Мексиканския залив.
Пакстън я потупа с пръст.
- Оттук ли прихвана сигнала на доктор Полк? От проследяващото устройство, което си и пробутал?
Джак кимна.
- Това са координатите. Острови Изгубения рай. Някъде сред тях.
Пакстън долови колебанието в гласа му.
- Но не можеш да си напълно сигурен.
- Прихванахме сигнала само за няколко секунди, после го изгубихме.
Джак стисна юмруци. Стоеше напълно изправен и неподвижен като истукан. Консултантът от ФБР най-сетне бе прихванал сигнала от военния джи пи ес сателит 2R-9, намиращ се в орбита на деветнайсет хиляди километра над Залива. Сигналът беше достатъчно силен, за да определят местоположението на около сто и шейсет километра от кубинския бряг. След това просто беше изчезнал.
- Изгубили сте сигнала и така и не сте го прихванали отново? - попита шефът.
- Похитителите и може да са я прибрали в някакво затворено помещение, което да блокира сигнала. А специалистът от ФБР предполага, че може би използват някакво заглушаващо оборудване, за да скрият острова от наблюдение.