- Да тръгваме - каза Конър.
Лорна се подчини и той я поведе към изхода. Ходенето беше болезнено. Освен кръвната проба лаборантът бе взел костен мозък за биопсия от бедрото и. Лорна изпитваше болка при всяка крачка, но знаеше, че най-лошото тепърва предстои. Тези предоперативни тестове трябваше да определят нивото на хормоните й, както и да послужат за материал за генетичен анализ.
След резултатите я очакваше масата с ремъците.
Конър я заведе в съседния кабинет. Д-р Малик седеше зад бюрото си и попълваше някаква таблица. Зад него имаше лавици, претрупани с различни книги и списания. От опърпаните им корици личеше, че не са сложени за красота. Малик я погледна над очилата си за четене и каза:
- Моля, седнете. - Махна към един стол и се обърна към пазача и. - Сержант Рийд, засега това е всичко. Ще ви извикам, когато приключим.
Конър не помръдна. Изглеждаше готов да не отстъпва за нищо на света.
- Командир Кент каза да не се отделям от затворничката.
Дънкан бе дал тази заповед, преди да отиде да провери твърденията и за архивното копие на изследванията им в „Компю-Сейф“.
Малик въздъхна.
- Няма да е нужно, но ако това ще ви направи щастлив, можете да застанете на стража до вратата.
Конър се намръщи и понечи да възрази. Пръстите му се стегнаха около лакътя и.
Малик му махна пренебрежително с ръка.
- От другата страна на вратата, ако нямате нищо против. Намираме се под земята и тук няма прозорци. Гостенката ни няма къде да отиде. Кабинетът ми по нищо не се отличава от затворническа килия.
Конър се намръщи още повече, но накрая я пусна. Лорна подозираше, че хватката му ще и остави синини.
- Ще съм до вратата.
Малик сякаш вече го беше забравил. Обърна се към Лорна.
- Доктор Полк, моля, седнете. Имаме много неща за обсъждане. Предполагам, че някои от тях ще ви бъдат полезни и интересни.
Лорна с радост прие предложението му. След всичките изпитания и с болката в бедрото не се доверяваше на краката си. Отпусна се в стола и огледа помещението. Стената отляво беше покрита с плоски монитори, подредени около по-голям петдесетинчов плазмен екран. Повечето бяха тъмни; четири показваха различни места от подземната лаборатория, в това число и гинекологичния кабинет.
Малик несъмнено бе гледал всичко.
Отвратена, Лорна се извърна.
На другата стена бяха окачени дипломи, грамоти и награди. Лорна ги разгледа, като се мъчеше да намери нещо, което да й помогне да разбере мъжа зад бюрото. Много от дипломите бяха на чужди езици, в това число и няколко на арабски. Имаше и една на френски - от Universite Pierre et Marie Curie, под нея имаше документ от Centre National de la Recherche Scientifique, най-голямата научна организация във Франция.
Какъвто и да беше моралът му, д-р Малик определено не беше някакъв чудак.
- Тестовете би трябвало да са готови след час - каза той и се наведе напред. - Позволете да ви обясня какво ще последва. Просто за да не се безпокоите.
Лорна не можеше да определи дали Малик нарочно се прави, че не разбира положението и, или е особено жесток.
Той продължи:
- След излизането на резултатите ще направим специфична генетична комбинация от лупрон и ме- нопур, както и експериментален хормон за стимулиране на фоликула. Обикновено са необходими дни преди яйчниците да бъдат готови за отделяне на яйцеклетки, но с разработената от мен техника това става само за два часа. Така че имаме време да поговорим.
Лорна най-сетне си възвърна дар слово.
- Какво смятате да правите с яйцеклетките ми?
- Повярвайте ми, ще свършат добра работа. Ще ги използваме в нов проект за хибридизация на ембриони, който ще започнем скоро.
- Какви ембриони? - Лорна си представи тялото на операционната маса.
- Труден въпрос ми задавате. И преди да стигнем до това, трябва да бъда честен с вас. Прегледах досието ви.
„Досието ми?“
- Предвид образованието и опита ви в генетиката и размножаването бих се радвал да работите в лабораторията ми. Би било истинско прахосничество да пропиляваме такъв ценен изследовател просто така. Ако продължите да ни съдействате, няма причина да не останете на този остров.
- Като пленничка.
- Лично аз бих предпочел думата колега - каза Малик. - И това е много по-добре от алтернативата. Може би ако се запознаете по-добре с методологиите и целите ни, скрупулите ви няма да са толкова много.
Лорна не беше особено сигурна в това, но не виждаше причина да не го изслуша. Колкото по-дълго разговаряха, толкова по-дълго оставаше жива.
- Продължавайте - каза тя. Така или иначе искаше да научи. - С какво по-точно се занимавате тук?