- Това е най-доброто изображение на мозъчната аномалия в опитните образци, което можем да получим.
Малик посочи с пръст петте възела на екрана, оцветени в синьо, за да изпъкват на фона на сивата церебрална тъкан около тях. Броят и разположението им бяха също като при възлите, открити при ядреномагнитния резонанс на Игор в нейната лаборатория. Скенерът на Малик обаче имаше много по-добра разделителна способност. Ясно се виждаха не само възлите, но и фините нишки от кристали, които ги свързваха.
Въртящият се модел сякаш имаше кристалната структура и форма на снежинка.
- Запознати ли сте с фракталните антени? - попита Малик.
Лорна трябваше да потисне отчаянието си, за да отговори. Нужна и бе цяла секунда, за да изграчи:
- Не.
- Имате ли мобилен телефон?
Странният въпрос разпръсна мъглата в главата и. Любопитството я накара да се съсредоточи.
Разбира се.
- Значи вече притежавате фрактална антена. През последното десетилетие учените откриха, че система от антени, подредени като фрактали, има изумителната способност да предава в по-широк спектър честоти и с по-голяма сила. Това откритие позволи на производителите да намалят антените до микроскопични размери, но въпреки това те да работят ефективно като стократно по-големите от тях. Настъпи истинска революция в индустрията. Това е силата на фракталите.
Малик посочи екрана.
- И точно такова нещо наблюдаваме тук. Фрактална антена, изградена от естествените кристали магнетит в мозъка.
Лорна загледа подобната на снежинка форма и си спомни собствената си груба аналогия със сателитна антена. Спомни си също и странната синхронизация на мозъчните вълни.
- И тази фрактална антена позволява на животните да се свържат неврологично.
- Именно. Моделът на кристализацията, който виждаме тук, е определено фрактален. Цялата невронна матрица е съставена от повтаряне на една и съща основна кристална форма.
- Подобно на триъгълника, образуващ планина.
Малик кимна.
- Но това е само върхът на планината. Първоначално това изображение беше най-доброто, което можехме да постигнем чрез стандартните методи. Подобни техники ни позволяват да гледаме само дотук. Дори използването на електронен микроскоп разкрива само кристал, съставен от стотици още по-малки кристали. Също като при руските матрьошки. Всеки път, когато си помислиш, че си намерил най-малкия кристал, той се отваря и разкрива още по-малки версии на самия себе си. И това продължава все така, достигайки отвъд възможностите на апаратурата ни.
Гласът на Малик трепна от разочарование и чувство за безсилие. Лорна си спомни неприкритата страст в очите му, докато описваше търсенето на фундаменталния фрактал, намиращ се в основата на разума.
- Независимо какви усилия полагахме, първичният кристал си оставаше недосегаем, ставаше все по- малък и по-малък и накрая изчезваше отвъд възможностите на микроскопите, в онази плашеща дупка, в която никой не смее да продължи.
Лорна си представи белия заек от „Алиса в Страната на чудесата“, спускащ се надолу в дупката си.
- И макар да не сме способни да влезем в дупката, мисля, че зная какво има там долу.
Интересът на Лорна се изостри още повече.
- И какво е то?
- Странният свят на квантовата физика. Ако следваме все по-малките и по-малки фрактали, в крайна сметка ще стигнем до света на субатомните частици. Всъщност някои физици смятат, че науката за фракталите може да обясни някои от шантавите проблеми на квантовата теория. Неща като неопределеност и свързаност - как една частица може да бъде на две места едновременно, как светлината има свойствата едновременно на вълна и на частица. Когато се стигне до такива малки размери, нещата стават странни. Фракталите обаче може би съдържат отговор, който обяснява всичко това.
Лорна не разбираше накъде води разговорът.
- Така че нека ви покажа какво научих аз самият от това изследване - продължи Малик. - Нещо напълно практично, но в същото време изумително. Сканирах отново същия този мозък, но този път не търсех кристали, а енергията, създавана от тях. Въпреки че не съм в състояние да видя самите кристали, можех да измеря тяхната електромагнитна сигнатура.
- Също като светлината от далечните звезди - каза Лорна.
Очите на Малик се разшириха от изненада.
- Да, идеална аналогия. Макар да не можем да видим някое слънце или планета, можем да уловим светлината, която стига до нас.