- Значи сте повторили сканирането, като този път вместо кристали сте търсили енергия.
- Да. И ето какво открих.
Малик насочи дистанционното към екрана и натисна един бутон. Синята снежинка внезапно разцъфна и се превърна в небесносиня буря в черепа на образеца.
Лорна ахна.
- Навсякъде е...
Малик се усмихна. Гордееше се с откритието си.
- Всеки възел е като семе на фрактално дърво. Кристалите се разпространяват навън на разклонения, после на по-малки разклонения и така нататък.
Лорна си представи фракталното дърво, което й беше показал - как от едно-единствено Y се образува триизмерно дърво. Кристалите правеха същото в мозъка, разпространяваха се навън, като в същото време ставаха все по-малки и по-малки. Накрая бяха невидими за инструментите, но въпреки това можеха да се засекат по електромагнитното лъчение от скритите кристали, от енергията, идваща от света на елементарните частици.
Малик й направи знак да седне на стола си до бюрото.
- И тъй, показах ви колко надълбоко стига загадката с фракталите. Как корените й отиват в квантовия свят. А сега да разгледаме обратното - как тези фрактални дървета се разпространяват навън. Вече знаете, че тези образци са способни да се свързват и да действат заедно.
Лорна кимна. Разбираше накъде бие ученият.
- Смятате, че чрез свързването фракталното дърво се разклонява още повече в света.
- Точно така. Фракталното дърво продължава да расте извън границите на даден череп. И става по-силно.
Лорна си спомни как Игор рецитираше константата пи.
- Което води до въпроса къде е краят му? Щом то може да се простира едва ли не безкрайно в света на субатомните частици, дали същото важи и за обратната посока? И ако е така, какъв ще бъде резултатът? Какво ниво висш разум може да бъде постигнато?
Лорна си представи корените на това фрактално дърво, изчезващи в квантовия свят, черпещи от този безкраен източник на енергия. И в същото време си представи как клоните му се разпростират безкрайно навън. Може би библейският цитат, с който бе започнала дискусията, стана причина за още едно сравнение от нейна страна.
- Това е почти като Дървото на познанието. От Битие.
Малик изсумтя пренебрежително.
- Започвате да говорите като господин Бенет.
Гласът й стана по-твърд, почерпил сила от увереността що за разум може да се роди от този експеримент. От тази мисъл кръвта и се смрази.
- Трябва да спрете тези опити - каза тя.
Малик въздъхна и се отпусна в креслото си зад бюрото. Разочарованието му бе очевидно.
- Надявах се, че като колега и учен ще сте по-либерална.
Почукването на вратата я спаси от допълнителни укори. Лаборантът отново влезе в стаята с метален поднос, на който имаше три големи спринцовки.
Лицето на Малик отново грейна.
- А, Едуард, хормоналните тестове готови ли са?
- Да, докторе. Освен това приготвих коктейла за пациентката.
Погледът на Малик отново се премести върху нея.
- В такъв случай ще се наложи да продължим дискусията си малко по-късно, доктор Полк. Да видим дали няма да успея да ви убедя да гледате на това по-рационално, вместо да се уповавате на Библията. Но пък едва ли може да се очаква друго, когато работиш на остров на име Рай.
Лорна постави длан на корема си, уплашена от онова, което предстоеше. Зад лаборанта се появи познатата грамада на бодигарда. Конър явно видя изписаната на лицето и паника и сложи ръка върху дръжката на пистолета си, за да я накара да се откаже от всякакви опити за съпротива.
- След инжекциите ще поискате да полегнете поне за половин час - каза Малик. - Боя се, че онова, което предстои, няма да е приятно. Ускоряването на фоликулната стимулация на яйчниците ви може да бъде малко... - той внимателно затърси подходящата дума - натоварващо.
Страхът на Лорна се превърна в остър нож в корема и.
- След това ще поговорим отново. Ще имаме няколко часа, преди яйчниците ви да станат готови за събирането на яйцеклетките. Преди това ще ви покажа какво смятаме да правим с тях.
И и даде знак да си върви. Лорна нямаше друг избор и стана. Внезапно и причерня.
Конър пристъпи към нея и я сграбчи за лакътя.
Докато я мъкнеха навън, тя погледна за последен път мониторите на стената. Изображението на мозъка продължаваше да се върти на екрана и да показва бушуващата в черепа магнитна буря.
Въпреки ужаса от онова, което я очакваше, част от нея мислеше сякаш самостоятелно.
Бог бе прогонил човека от Райската градина, защото се осмелил да опита плода от Дървото на познанието.