Джак имаше достатъчно спомени от уроците по геометрия в гимназията, за да си спомни как продължаваше пи.
3,1415...
Папагалът продължаваше нумерологичната си тирада.
- Пи е изчислено до повече от един трилион цифри - благоговейно рече Лорна. - Много ми се иска да проверя дали числата, които повтаря папагалът, са правилни. И ако е така, колко дълга последователност е запомнил.
Птицата продължаваше, без да спира, а Джак забеляза, че трюмът се е смълчал. Мяученето, ръмженето, дори мърдането на другите животни престанаха, сякаш те също се бяха заслушали. Отразяващи светлината очи сякаш наблюдаваха внимателно двамата човеци от тъмните клетки.
Джак поклати глава и продължи напред. Имаше да разследва престъпление.
- Онова, което всъщност искам да ти покажа, е ето тук.
Поведе я към по-големите клетки в задната част на трюма. В първата имаше агне сукалче с майка му. Но вместо да е къдрава вълна, козината на животните висеше право надолу, по-скоро като на як, отколкото на овца. Джак обаче явно искаше да покаже на Лорна нещо друго.
Опита се да я подкани да продължи, но тя спря при следващата клетка. Обитателят й лежеше сковано на една страна на покрития със сено под, с опънати крака и широко отворени неподвижни, мъртви очи. Приличаше на миниатюрно пони, но не по-голямо от кокер шпаньол.
- Виж му копитата - рече Лорна. - Разчленени са. Има четири пръста на предните крака и три на задните. Най-ранният прародител на съвременния кон, хиракотериумът, е бил с размерите на лисица и с подобни лапи.
Приклекна да огледа трупа. Копитото на единия крак беше откъснато. На главата имаше следи от пресни удари, сякаш животното бе изпаднало в паника и се бе блъскало в решетките, преди да умре.
- Сякаш нещо го е уплашило до смърт - отбеляза тя.
- Досещам се какво може да го е направило. - Джак тръгна към най-задната част на трюма. - Ела.
Тя го последва. В гласа й се появи раздразнение, примесено с дълбок гняв.
- Какво са правили тези хора? И всъщност как са го направили?
- Надявах се, че ще можеш да ми отговориш тъкмо на този въпрос. Но имаме и един по-голям и непосредствен проблем.
Стигнаха последната клетка. Беше голяма, с дебели здрави решетки. На пода имаше пръсната слама, но вътре не се виждаше никакво животно.
- Когато дойдохме, намерихме вратата огъната и отворена.
- Значи нещо е избягало? - Лорна погледна назад към коридора и стълбите, явно сетила се за кървавата следа.
- Трябва да ни кажеш какво е било - рече Джак.
Тя се обърна към него и се намръщи.
- Как?
Джак посочи нещо, заровено под купчина сено. Чу се немощно мяукане.
Лорна го погледна, лицето й беше блеснало от любопитство. Джак отвори вратата и я предупреди:
- Внимавай.
4.
Лорна се наведе и влезе през ниската Ф врата. Вътре беше достатъчно високо, за да стои изправена, но въпреки това тя остана леко приведена. По-голямата част от сеното бе струпана в дъното. Тя огледа преценяващо вмирисаната на урина клетка и се постара да не настъпи пихтиестата купчина изпражнения, в които се виждаше слуз.
Каквото и животно да бе държано затворено тук, беше ясно, че е било болно.
Купчината сено се размърда - нещо се мъчеше да се скрие от нея. Притисна се в ъгъла и не можеше да избяга по-надалеч. Мяукането бе спряло.
Лорна пристъпи напред, клекна и внимателно дръпна сеното. Пред нея се появи белоснежна козина с едва забележими сиви петна. Дълга опашка беше увита около свитото уплашено телце. Малките котешки уши бяха свити плътно до главата.
- Малко на леопард или ягуар - прошепна тя.
- Само че бяло - обади се стоящият на входа Джак.
- Като някакъв албинос.
Лорна се вгледа в измъчените сини очи на малкото.
- Не. Цветът на очите е нормален. По-скоро е форма на наследствен левцизъм, при който е изгубен само пигментът на кожата. Така или иначе, определено е някакъв вид пантера.
- Май преди малко каза, че е леопард или ягуар.
Лорна разбра объркването му. Грешката беше често срещана.
- Пантера не е таксономичен термин. Родът Раnthera обхваща всички големи котки. Тигър, лъв, леопард, ягуар. И бяла пантера може да бъде представител на което и да било от тези животни.
- И какво по-точно е малкото?
- Доколкото може да се съди по структурата на черепа и едва забележимите петна, предполагам, че е ягуар. Но не мога да го твърдя със сигурност.
Лорна знаеше, че Джак се нуждае от повече информация. Явно беше предположил онова, което беше ясно за нея от пръв поглед, и искаше потвърждение.
Мъничките очи от купчината сено примижаха към нея. Бяха лошо фокусирани и изглеждаха отворени неотдавна, което означаваше, че котето е само на две седмици, ако не и по-малко. Допълнителните характерни черти - късите заоблени уши, съвсем малките мустаци - подкрепяха преценката й, че създанието е новородено. Но онова, което я изумяваше, беше размерът му. Малкото сигурно тежеше между седем и девет килограма - достатъчно голямо, за да е на около два месеца.