Ами ако човекът се научеше да отглежда свое собствено дърво?
Докъде щеше да доведе това?
Не знаеше отговора. Само едно бе сигурно.
Някой трябваше да спре тези хора.
45.
- He изглеждаш много добре, братле.
Джак не можеше да възрази на констатацията на Ранди. Чувстваше се така, сякаш някой беше излял разтопено олово в ставите му и в същото време бе оставил кожата му да гори или да се облива в студена пот. Беше се натъпкал с някаква слаба ваксина за грип и се надяваше, че тя ще е достатъчна, за да го задържи на крака през следващите двайсет и четири часа.
- Ще се оправя - каза той колкото на Ранди, толкова и на себе си.
Стояха на няколко метра от малкия хеликоптер, който трябваше да откара Ранди и Кайл до катера на Тибодо, вече на път към Изгубения рай.
Кайл чакаше отстрани със скръстени ръце, но явно изгаряше от нетърпение да потеглят. Нокътят му нервно чоплеше гипса на ръката му като куче, търсещо закопан кокал. Беше изразил желание да участва в групата на Джак и да помогне за спасяването на сестра си, но счупената му китка не му позволяваше. Не че самият Джак беше готов да го вземе. Трябваха му хора, на които да може да разчита, мъже с опит в тайни операции.
Въпреки това Кайл изглеждаше готов да си издере гипса и да тръгне с хората на Джак. Мак Хигинс и Брус Ким чакаха две палуби по-долу при отвора за сондата с екипажа на платформата. Под тях беше хидропланът, който се поклащаше на вълните в основата на платформата и беше готов да закара щурмовата група до острова и да ги пусне в морето заедно с екипировката им на километър и половина от брега.
Джак се обърна към Ранди.
- Графикът у теб ли е?
Брат му почука главата си с пръст.
- Mais oui. Всичко е тук.
Отговорът не се хареса особено на Джак. Току-що бе посветил половин час в повтаряне на плана за нападение в кабинета на геолога на платформата. За да могат да разчитат на успех, двете групи трябваше да действат в идеална синхронизация.
Кайл пристъпи напред и изгледа намръщено Ранди.
- Не се безпокой. Записах всичко. Ще чакаме сигнала ти, преди да приближим острова.
Джак кимна. Беше доволен, че в катера на Тибодо ще има поне един, който е добър с числата. Когато се стигнеше до някое гадно кръчмарско сбиване, той имаше пълно доверие в Ранди и приятелите му, но стигнеше ли се до спазване на графици... е, кейджъните рядко носеха часовници.
Ранди просто сви рамене.
- Както и да е. Ще бъдем там, където трябва.
- Ще се погрижа да е така - добави Кайл.
Сега беше ред на Ранди да го погледне кръвнишки.
Отношенията между тези двамата определено не бяха любовни. Джак се надяваше, че старият гняв, заровен дълбоко между двете фамилии, няма да изригне и да се превърне в проблем за мисията.
- Хайде, качвайте се в хеликоптера - каза той. - Ще се свържа с базата по радиото, когато излетим.
Двамата се обърнаха и тръгнаха към хеликоптера, като внимателно поддържаха дистанция един от друг.
Джак ги разкара от главата си и тръгна към стълбището надолу. Искаше да е по-далеч, когато хеликоптерът излети. Главата му пулсираше в такт със засилващия се рев на двигателя. Когато обаче най- сетне се скри от вятъра на перките, го връхлетя миризмата на петрол и грес от платформата. Колкото по-надолу слизаше, толкова по-лоша ставаше; накрая беше готов да се закълне, че усеща на езика си вкуса на грес.
Като се бореше с гаденето, Джак спря на площадката, която гледаше към вътрешността на Залива. Свежият вятър задуха в лицето му. Вдиша дълбоко няколко пъти, за да дойде на себе си. Докато чакаше главата му да се проясни, хеликоптерът се издигна от платформата, зави на юг и полетя над водата.
Мобилният телефон завибрира в джоба му. „Сега пък какво?“ Извади го и погледна номера на обаждащия се. Беше му непознат, но кодът бе на Ню Орлиънс. Не знаеше кой го търси и отговори малко грубо.
Чу познат глас, така спокоен и любезен, сякаш го канеха на чай в изискана компания.
- Агент Менард... Радвам се, че все още мога да се свържа с вас.
- Доктор Метойър? - Джак не успя да скрие нито изненадата, нито нетърпението си.
- Зная, че сигурно бързате - каза Карлтън Метойър, - но мисля, че разполагам с информация, която може да се окаже от значение за мисията ви.
Джак пристъпи напред под освежаващия бриз.
- За какво става въпрос?
- За онова, което е било направено с животните. Покрай всичко, което стана в лабораторията, така и не намерихме време да прегледаме резултатите от ДНК анализа на онази допълнителна хромозома, която открихме в тях.
Джак си спомни, че Лорна бе споменала нещо за допълнителна хромозома. Според нея именно тя бе причината за странната мутация у животните.