Джак вече разбираше защо са му се обадили. Загледа се към пустите води на Мексиканския залив. Нищо чудно, че похитителите бяха избрали изолиран остров за експериментите си.
- Вирусът - каза той. - Мислиш ли, че е заразен?
- Възможно е. Не знаем. Вече поставихме животните под строга карантина. Но решихме, че трябва да го знаете, преди да стигнете до острова. И да вземете предпазни мерки.
- Благодаря. Ще вземем. - Джак изведнъж започна много осезаемо да си дава сметка за грипните си симптоми, но нямаше време да се безпокои за тях. Имаше работа за вършене.
Тропотът на обувки по стоманените стъпала го накара да загърби морето. Мак Хигинс се изкачи на площадката. Все още продължаваше да дъвче студената угарка от пура. Опули се, когато видя Джак.
- Момент, Зои. - Джак свали телефона и кимна на Мак. - Какво има?
- Пилотът каза, че самолетът е зареден.
Джак отново кимна и вдигна телефона.
- Това ли е всичко, Зои?
- Само още едно нещо. - Последва дълга пауза. Когато заговори отново, гласът й трепереше от гняв и болка. - Намери Лорна. Върни я у дома. И накарай копелетата, които убиха Пол, да си платят.
- Обещавам, Зои. И за двете неща. - Джак прекъсна връзката, прибра телефона и се обърна към Мак.
- Готови ли сме за тръгване?
- На пилота му трябват десетина минути да направи последни проверки, след това можем да излитаме. Но трябва да ти кажа нещо. Току-що се чух с Джими от управлението. Пакстън здравата се е раз- смърдял. Знае, че сме се изнизали и сме извън системата.
Джак се намръщи. Лоша новина, но очаквана. Пакстън не беше глупак. Авантюрата на Джак заплашваше всички със сериозно наказание, можеше дори да се окажат зад решетките.
- Не е късно двамата с Брус да се върнете.
Мак се ухили пакостливо, без да вади угарката от устата си.
- Че тогава какво ще стане с веселбата?
Джак го тупна по рамото в знак на благодарност и го поведе към стълбите.
- А има ли вести от агента на ФБР? Някакви новини за джи пи ес сигнала на доктор Полк?
- Съвсем го е хванала липсата, шефе.
Джак изруга наум. Само да имаше доказателства, че Лорна е някъде там... не само заради Пакстън, но и за себе си. Докато слизаше по стъпалата, съмнението отново започна да се прокрадва по краищата на решимостта му. Ами ако Лорна изобщо не беше на онзи остров? Или ако вече бе мъртва? Потисна опасенията си. От тях нямаше да дойде нищо добро.
Лорна трябваше да е жива - и по някакъв начин Джак знаеше, че е така. Но това не означаваше, че не се намира в сериозна беда. Страхът му растеше с всяка минута.
- Е, в десет ли отлитаме? - попита Мак.
Джак поклати глава.
- Не. Тръгваме още сега.
46.
Лорна сигурно беше изгубила съзнание. В един момент повръщаше в легена до масата за манипулации, а в следващия лежеше по гръб на същата тази маса. Някой поднесе към носа и амонячна сол. Миризмата беше като ритник в лицето. Лорна избута ръката на лаборанта настрани.
„Какво ми правят?“
Препаратите за стимулиране на яйчниците и бяха вкарани венозно. Гаденето започна още преди да извадят последната игла. Тя се бори с него цели десет минути, но накрая стомахът и се предаде. Явно бяха очаквали страничния ефект и бяха приготвили легена до масата. Напълни го три пъти, докато накрая не се напъваше на сухо.
Когато отново поднесоха солта към носа и, тя се опита да седне. Стаята се завъртя.
- На ваше място бил останал да лежа - каза нечий глас до нея.
Лорна се обърна и позна широкоплещестия господин от кабинета във вилата. Седеше до нея, все още със същите туристически панталони и камуфлажната куртка. Брайс Бенет, човекът зад всичко, което ставаше тук. Отблизо изглеждаше още по-едър. Загорялото му от слънцето лице приличаше на фино полирана кожа, сините му очи бяха като лед.
Брайс махна на лаборанта да излезе.
- Преди десет години ми правиха химиотерапия заради рак на лимфните възли - каза той и се наведе напред. - Получих го от излагане на радиация в годините ми като подводничар. По онова време войниците още наблюдаваха атомните тестове, така да се каже, на живо. Така че имам представа как се чувствате в момента. Но след десетина минути ще можете да станете. Поне останалите жени успяха.
Лорна се огледа. Беше сама с този мъж. Не че можеше да направи кой знае какво. Чувстваше се слаба като новородено с пневмония. Но с всяко вдишване усещаше как главата и се прояснява.