- Какво правите тук? - попита тя. Тоест, искаше да попита защо едрият мъж си е направил труда да слезе тук. Но този въпрос обхващаше и много повече неща. Защо я подлагаха на това? Каква беше целта на начинанията им?
Брайс възприе въпроса и буквално.
- Дойдох, след като разговарях с доктор Малик. Заинтригува ме нещо, което сте казали. Помислих си, че можем да поговорим няколко минути, преди да продължат процедурата.
- За какво?
- За Рая.
Лорна не знаеше как да разбира това и премълча.
Бенет въздъхна и се облегна в стола си. Лорна забеляза сребърното разпятие на ревера на куртката му - проблесна, когато той се размърда.
- Но нека да започнем от самото начало. Дадох началото на този проект след една статия, написана от главните научни съветници на Пентагона. Група, известна като ЯЗОН.
Погледна я с повдигната вежда, сякаш питаше дали е чувала за тях.
Лицето на Лорна остана безизразно.
- Преди десет години ЯЗОН яростно защитаваха идеята военните да инвестират по-сериозно в така нареченото модифициране на човешката ефективност. Тогава се страхуваха, че враговете ни започват да вземат връх. Чуждите сили вече правеха фармацевтични изследвания в областта на повишаване на ефективността. Подобни лекарства можеха да създадат войници, които са по-умни, по-силни и по-способни да се справят със суровите условия на войната. Можете да си представите тревогата, която се надигна сред важните клечки в Пентагона.
Бенет се засмя презрително.
- Съветниците предупредиха командващите, че Щатите изостават в това направление, и в името на националната сигурност предложиха две неща - увеличаване на финансирането за изследвания и наблюдаване на чуждестранните разработки. Повярвайте, след този доклад парите потекоха - при това във всички посоки. Един от конкурентите ми вече активно провежда опити с лекарства като начин за подобряване на паметта и когнитивните способности на войниците.
Лорна започна да разбира накъде води разговорът. Представи си изображението на мозъка в кабинета на Малик. Спомни си също и думите, които бе използвал Дънкан в описанието си на проекта - биологични бойни системи.
- Покрай тези насоки се намериха и много пари за наблюдение на проектите в чужбина. По време на един такъв координиран опит за привличане на чужди изследователи като наши къртици се свързахме с доктор Малик.
Вратата зад Бенет се отвори. Сякаш чул, че споменават името му, в манипулационната влезе Малик. Шефът на охраната го следваше по петите. Лицето на Дънкан беше зачервено, от което белезите изпъкваха още повече.
От държането и на двамата беше ясно, че са имали разправия.
Бенет се обърна към тях.
- Какво е станало?
Дънкан заговори пръв:
- Изгубихме една от камерите в лагера.
- Може пък да е просто някаква повреда - побърза да добави Малик.
- Или някое от създанията я е повредило. Щом са толкова умни, че да си изрежат проследяващите устройства, за да се промъкнат тук и да убият един от хората ми, значи ще се досетят и да елиминират една скрита камера.
- А останалите камери? - попита Бенет. - Какво показват?
- Нищо необичайно - настоятелно каза Малик. - Действията им изглеждат напълно рутинни. Няма никаква следа от повишена агресивност. Все още смятам, че подобни изблици са изолирани отклонения и можем да се справим с тях.
- Аз пък казвам да идем с оръжия и да затрием онова място.
Бенет вдигна ръка.
- Това ще ни върне години назад. Дънкан, удвоете охраната при портала между двата острова и пратете въоръжен екип да провери онази камера. След това ще решим какво да правим.
Лорна слушаше мълчаливо. Още във ветеринарното училище беше научила, че е по-добре да си мълчиш и да оставиш клиента да се занимава с говоренето. Така получаваш повече информация.
Дънкан обаче не беше забравил, че тя е тук. Изгледа я кръвнишки, сякаш вината бе изцяло нейна.
- Сър, освен това имам новина от компютърния ни експерт. Изглежда, че Центърът в Ню Орлиънс наистина е имал договор с „Компю-Сейф“. Много е вероятно данните им да са били записани на някой външен сървър. Все още се опитваме да научим къде точно се намира той.
- Продължавайте да търсите - изръмжа Бенет. - Не мога да рискувам да изгубя технологично предимство.
- Да, сър. - И Дънкан тръгна към изхода.
Лорна изпита облекчение, че шефът на охраната си отива.
Бенет насочи вниманието си към Малик.
- Докторе, идвате в подходящо време. Тъкмо разказвах как започна проект „Вавилон“, как усетихте промяната на вятъра и решихте да заложите на нашата страна.
- Да. Промяната също така ми позволи да продължа проучванията си, само че този път с достатъчно финансиране.