- В такъв случай и двете страни печелят - рече Бенет.
- Съвсем точно.
Бенет се обърна към Лорна.
- Знаете ли защо наричаме работата си тук проект „Вавилон“?
Тя поклати глава.
- Защото е започнал в библейския район на Вавилон. Доктор Малик работеше върху проекта си вече двадесет години - секретно военно начинание, скрито под зоопарка на Багдад. Занимавал се с изследвания върху един вирус, случайно открит в едно малко кюрдско село в планините при границата с Турция. Сигурно сте чували, че през осемдесет и осма Саддам унищожи няколко кюрдски села. По време на атаката бомбардирал това селище наред с останалите, като използвал и иприт и зарин. Отровил и кладенците. И всичко това, за да се потули онова, което открили там.
- И какво са открили? - дрезгаво попита Лорна. Гърлото и беше като възпалено.
Отговори й Малик:
- Всички деца в селото, родени предишната година, имали странни регресии.
Лорна си представи хоминидите. Можеше да се досети какво има предвид под регресии докторът.
- Суеверните селяни криели децата, защото смятали, че земите им са прокълнати. Тази увереност се засилила, след като подобни аномалии започнали да се проявяват и при козите и камилите в селото. Накрая мълвата плъзнала, особено след като възрастните започнали да се разболяват от странна треска, която ги правела свръхчувствителни към светлина и шум.
Лорна си спомни описанието на токсичния белтък, което бе направил Малик.
- Обърнаха се към мен да проуча случая. Направих ДНК тестове и открих, че всички деца имат хро- мозомен дефект.
- Допълнителна хромозома.
- Точно така. Но това не е хромозома. А нашественикът. Вирусът, който инжектира собствената си ДНК в ядрото на клетката и се установява там.
Лорна най-сетне се надигна и седна. Този път стаята се завъртя съвсем малко. Гаденето също бързо отслабваше, макар че в кръста и запулсира болка, най-вероятно от яйчниците.
- Вирус? - повтори тя.
- Да. И доколкото можем да съдим по произхода му, вече сме се сблъсквали с него в миналото.
За доказателство Малик започна да описва как останките от генома на вируса все още съществували в нашата ДНК, погребани и спящи, просто пореден фрагмент от отпадъчния генетичен материал.
- Всъщност може би именно поради това заразяване в миналото всички животински видове съдържат някакво количество магнетит в мозъка. От онази среща преди хилядолетия носим останки, подобно на парчета от огледало, пръснало се в главата ни.
Малик продължи:
- Но селяните и добитъкът им се заразили отново, когато изкопали нов кладенец, много по-дълбок от обичайното поради продължилата цяло десетилетие суша. Когато водата избила, вирусът бързо попаднал в тях и в животните им.
Лорна разбра.
- И този вирус е вкарал своята ДНК в тях и се е разпространил в клетките им.
- Изглежда, че той се концентрира в много активните клетки. В лимфните, в коремните, в костния мозък. А също така в яйчниците и тестисите.
- И съответно е предал своята ДНК на потомството им.
- Точно така. В клетките на възрастните животни обаче си останал спящ, неактивен. Вирусът се включва единствено в оплодено яйце. Започва да се изразява при растежа на зародиша, като променя устройството на мозъка, за да постигне целта си. В ранните етапи от ембрионалното развитие той кара мозъка да формира тези магнетитни струпвания, след което расте като фрактал заедно с мозъка.
Лорна отново си представи фракталното дърво, простиращо се безкрайно навън.
- Освен това вирусната ДНК продължава да образува белтъци с растежа на потомството. Смятаме, че белтъкът действа като невростимулатор и поддържа невроните във възбудено състояние, като генерира допълнителна енергия за захранването и поддържането на тази фрактална антена. Но същият този белтък убива онези, които нямат неврологичния капацитет да се справят с него, които не притежават тези магнетитни струпвания в мозъците си. Наистина коварно, като се замисли човек.
- Какво имате предвид? - попита Лорна.
- Може би тази смъртоносна характеристика служи и като еволюционно предимство. Начин новото поколение да унищожи старото.
Кръвта на Лорна се смрази.
- Така или иначе, ние познаваме и един друг ефект от тези протеини. Проучихме останалата ДНК на приемника с електронен микроскоп, като се съсредоточихме върху отпадъчната ДНК, съответстваща на генетичния код на вируса. Този район се оказа надут и оплетен, което предполага активна транскрипция и транслация.
- Какво означава това? - попита Бенет и се почеса по челото.