Лорна знаеше отговора. Стомахът и се преобърна, но този път не от инжектираните и препарати.
- Подобни прояви предполагат, че старият регион от ДНК отново се е активизирал - обясни Малик. - С други думи, отпадъците вече не са отпадъци.
- Как е възможно да стане това? - попита Лорна.
- Бих могъл да се впусна в детайли за информационната РНК и реверсивните транскрипции, но е достатъчно да кажа, че въпросните белтъци са стимулирали и събудили древната ДНК. Смятам, че събуждането на стария код е една от причините тези животни да имат генетични атавизми. И че включването на ДНК, носена в генома в продължение на хилядолетия, по някакъв начин е извадило наяве генетичното минало на всяко животно, събуждайки еволюционни черти, останали дълго време заключени в отпадъчната ДНК.
- Нещо като генетична размяна - каза Лорна.
Малик я погледна въпросително. Не беше разбрал думите и.
Тя обясни:
- Вирусът предизвиква неврологичен скок напред, но за да има баланс, налице е и еволюционен скок назад.
Веждите на Малик се повдигнаха.
- Изобщо не се бях замислял за това.
Бенет кимна.
- Хасан, може би сте прав за доктор Полк. Може би ще е в състояние да предложи свеж подход към проблема.
- Съгласен съм.
Двамата се обърнаха към нея.
- Ако се чувствате достатъчно добре, за да вървите - рече Бенет, - време е наистина да се запознаете с Рая. И със змията, която се крие в него.
47.
Лорна последва Малик до кабинета му. Краката и се огъваха на всяка крачка и едва не падна, когато слезе от масата. Бенет я подхвана и и предложи да се опре на ръката му. Никак не и се искаше да се възползва от помощта му, но алтернативата бе някой да я носи.
Ходенето поне и помагаше да дойде на себе си.
Когато стигна стола пред бюрото му, вече се чувстваше достатъчно силна, за да се пусне от ръката на Бенет и да седне сама. Горящата болка в кръста също бе утихнала до глухо туптене. Лорна се отпусна в стола, а Малик взе дистанционното и го насочи към екраните на стената.
- Това е пряко предаване с висока разделителна способност от хабитата, който създадохме на съседния остров. Животинският резерват е свързан с нашия остров със сухопътен мост, но между нас и него има електрическа ограда и денонощна охрана. Другият остров е идеално опитно поле, на което можем да преценим как тази нова интелигентност се проявява в реални условия.
Централният плазмен монитор оживя. Картината бе толкова чиста, че приличаше на прозорец към друг свят - и може би онзи остров бе точно такъв. На екрана се виждаше поляна в девствена гора. По края и имаше груби колиби с покриви от палмови листа, а в центъра - голяма яма, в която тлееха въглени.
Край ямата клечаха две голи фигури. Бяха с размерите на големи деца, без дрехи, но почти изцяло покрити с козина. Мъжкият се изправи, сякаш усети, че ги наблюдават. Огледа се. Носът му бе широк и сплескан, високото изпъкнало чело скриваше очите му. Долната му челюст бе издадена, сякаш бе грубо оформена някъде по средата между маймунска и човешка.
Въпреки слабостта си Лорна отново се изправи, преодоляла личното си отвращение към провежданите тук изследвания. Разпозна създанието. Това бе жива версия на трупа, който бе видяла. Хоминидна версия на ранен човек. Сякаш разтревожен от нещо, мъжкият помогна на женската да се изправи. Гърдите и бяха тежки и увиснали. Тя постави длан на силно издутия си корем.
- Тя е бременна - изненадано възкликна Лорна.
- Трябва да роди всеки момент - обясни Малик. - Имаме късмет, че успяваме да видим женската. Обикновено се крие и излиза само през нощта.
- Нарекох я Ева - обади се Бенет с нещо като бащинска гордост.
Малик завъртя очи, донякъде раздразнен от самодоволния му избор на имена.
- Тя е първата от тях, която зачена в природата. Обикновено ръководим размножаването им, като ги осеменяваме в лабораторията. Много сме любопитни що за потомство ще роди.
- На каква възраст е?
- Мъжкият е на осем, женската - на седем.
Шокът явно се изписа ясно на лицето на Лорна.
- Образците съзряват много бързо - обясни Малик.
От притъмнялата гора се измъкна голяма тъмна фигура. Движеше се прилепена до земята, пристъпваше на широките си лапи, с изпъната опашка и прилепнали уши. Дебнешком приближи нищо неподозиращите хоминиди. Бе абаносова версия на саблезъбия хищник, убит в Делтата. Доколкото можеше да се съди по външния му вид, беше съвсем млад, но въпреки това тежеше поне петдесет килограма, повечето от които мускули. Очите му се присвиха към двете цели - и изведнъж звярът се хвърли към тях.
Лорна отстъпи крачка назад, обзета от ужас.
Мъжкият внезапно се завъртя. Котката се изпързаля по тревата и се обърна по гръб, като оголи гърлото си и се загърчи радостно на земята. Женската се наведе, опряла ръка на кръста си, и я почеса под брадичката. На лицето й се появи нежна усмивка. Чертите й бяха по-омекотена версия на лицето на мъжкия. Опашката на котката се замята доволно.