Бенет застана до Лорна и изрецитира:
- „Тогава вълк ще живее заедно с агне, и леопард ще лежи заедно с козле...“31
Обяснението на Малик не бе така философско.
- Всички те са свързани - каза той. - Хабитатът беше създаден преди година. Отначало имаше няколко смъртни случая, но с времето образците намериха равновесие помежду си и живеят в нещо като взаимосвързани семейства. Предполагаме, че връзката им се основава на някакъв ментален афинитет и че споделят на ниво, което не можем да проумеем.
Лорна чу копнежа в гласа му - но не желание да изпита това споделяне, а по-скоро да го разбере и да го овладее.
На поляната се появиха още три хоминида. Единият носеше грубо копие, а другите мъкнеха малко прасе.
- Доставяме на острова сърни и прасета, за да могат да се хранят - каза Бенет.
- Освен това имат кокосови орехи, манго и чист извор - добави Малик. - Но като се изключи това и импровизираните навеси, сме ги оставили да се оправят сами. За да видим как се адаптират, как съжителстват, как използват странната си интелигентност за разрешаване на проблеми. Устройваме ежеседмични предизвикателства и тестове, за да преценим представянето им.
Глутница от десетина кучета изскочи от гората след тримата ловци. Слаби, с пухкави опашки и остри уши, животните приличаха на миниатюрни вълци. В движенията им имаше странна координация: те направиха пълна обиколка на поляната, след което изведнъж замръзнаха и седнаха едновременно, по- добно на ято птици, кацащи на клон. В поведението им имаше нещо зловещо.
От колибите излязоха още неколцина хоминиди, привлечени от суматохата. Лорна ги преброи.
„Най-малко десет са“.
- В много отношения това място е истински рай - рече Бенет. - Всички Божии творения, големи и малки, живеят в хармония.
Малик отново подходи не така библейски към въпроса.
- Тук виждаме демонстрация на фрактален разум, при който цялото е по-голямо от сумата на отделните части. Смятаме, че групата е развила нещо като кошерен разум, при който отделните индивиди в хабитата действат като едно живо същество. Може би именно затова не са развили способността да говорят. Защото знаят мислите на другите.
- И може би светът някога е бил точно такъв - каза Бенет. - Преди да бъдем прогонени от Рая.
Този път Малик кимна, вместо да подмине с пренебрежение библейската аналогия.
- Господин Бенет вероятно е прав. Може би наистина наблюдаваме източника на митологията за ранния земен рай, пословичната Райска градина. В културите по целия свят се срещат различни версии на историята. Защо? Може би тя произлиза от някаква расова памет за подобно единство в миналото. Възможно е да си спомняме този земен рай, също както все още носим кристалите магнетит в мозъците си - останките от онази стара невронна мрежа.
- И може би това е нещо повече от спомен - обади се Лорна, неволно завладяна от чудото, което виждаше.
Малик се обърна и я погледна в очакване да обясни.
Тя кимна към екрана.
- През изминалото десетилетие изследователите на животни и физиолозите проучват връзката между човек и животно, онзи странен и дълбок афинитет, който хората проявяват към животни. Никой не знае какъв всъщност е източникът му. Ясно е, че той е нещо много повече от проста привързаност или нужда от компания. Новите проучвания показват, че човешкото тяло физически реагира положително на присъствието на животни.
- Какво имате предвид под „положително“? - попита Бенет.
Лорна предложи няколко примера:
- Хората, които гледат животно, имат по-нисък холестерол и са по-малко изложени на риск от сърдечни заболявания. Галенето на котка е достатъчно за незабавно падане на кръвното налягане. Довеждането на животни в болници и приюти ускорява възстановяването и засилва имунната система на пациентите. И в същото време си остава загадка защо тялото ни реагира по такъв начин.
Тя посочи екрана.
- Може би това е отговорът. Може би в нас се крие нещо повече от расова памет за Рая. Може би телата ни също го помнят, чисто физически. Памет, заключена както в ума, така и в тялото.
- Интригуващо мнение, доктор Полк. И може би сте права. Може би наистина е останала някаква слаба връзка, някаква остатъчна вибрация от фрагментите от магнетитните кристали, която продължава да съществува и да ни свързва. - Малик въздъхна и се намръщи към фигурите на екрана. - Въпреки това онова, което ни тормози в случая, е тялото.