Лорна го разбра. Вече събираше детайлите в една обща картина.
- Генетичните атавизми - каза тя на Малик, после се обърна към Бенет. - Споменахте, че Пентагонът проявява интерес към подобряване на ефективността у хората. Все още не сте постигнали желания резултат. При такива мутации и атавизми не можете да демонстрирате резултатите от работата си.
Бенет кимна.
- Точно така.
- Това е Светият Граал на нашето изследване - каза Малик. - Раждането на човек с такива способности, но без връщането на еволюционния часовник назад.
- Пентагонът има ли представа, че правите тези изследвания с хора?
Бенет сви рамене.
- Дават си сметка, че не е разумно да се вглеждат много-много. Именно затова на траулера имаше само животни - за да демонстрираме постиженията си и да си осигурим продължаване на финансирането. Намираме се много близко до осъществяването на целта си. Можете ли да си представите какво би било, ако успеем да овладеем този ресурс? Ще получим войници, които са не само по-умни, но и ще действат като една бойна единица, нямаща паралел в която и да било армия.
- Но това не е единствената ни пречка - обади се Малик, докато гледаше навъсено как ловците мятат прасето върху горещите въглени в ямата. - Изглежда, нашият Рай си има и своята змия.
- Какво имате предвид?
- Ще ви покажа.
Малик насочи дистанционното към мониторите около плазмения екран. Започнаха да се появяват картина след картина. На повечето се виждаха кървави рани по различни мъже и жени, някои в бели лабораторни престилки, други с работни комбинезони или маскировъчни униформи. Един от екраните обаче показа видео, заснето през нощта, със сребристи оттенъци. Някаква фигура - на хоминид - се понесе по тъмен плаж и се нахвърли върху страж, пушещ цигара. Разкъса му гръкляна със зъби и нокти. Диващината бе шокираща. Дори след като стражът падна, създанието продължи да дере лицето му и откъсна парче от бузата му.
- Това се случи нощес - каза Бенет.
- Изблик на свръхагресивност - обясни Малик. - Избухва неочаквано, без предупреждение, без провокация, без обяснима причина. Един ден някой от тях може да изглежда миролюбив, а на следващия да нападне лаборант. Това е една от причините да изолираме колонията на другия остров. Започнаха да стават прекалено опасни, за да ги държим тук. Шефът на охраната ни предлага да ги унищожим, но все още можем да научим много за тях, като ги изучаваме. От безопасно разстояние.
Лорна си представи белезите на Дънкан.
- Това ли е причина лицето му да е такова? И той ли е бил нападнат?
- Дънкан ли? - Бенет поклати глава. - Той беше ранен много по-рано, когато прибирахме първите образци. Пострада много лошо. Една седмица беше в кома и прекара безброй часове под скалпелите на хирурзите, само за да се сдобие с някакво подобие на лице.
„Нищо чудно, че ги мрази толкова много“ - помисли тя.
- Но такава е природата на звяра - продължи Бенет. - Лично аз смятам, че проблемът с агресията в Рая се дължи на факта, че опитните образци имат неестествена връзка с дивите животни. Подобен контакт осквернява Божествения план. Покварява малката останала човечност у тях. Ако можем да премахнем това, по-добре да го направим.
- Не мога да не се съглася с това - обади се Малик. - В тях остава нещо диво, което не можем да опитомим. Може би то наистина се дължи на това смесване между животно и човек. За целта ограничихме следващата фаза от изследването си само върху хората. Именно затова се нуждаем от свеж генетичен материал.
Чутото не се хареса на Лорна. Болката в яйчниците и напомни откъде щяха да съберат новия генетичен материал.
- Но ще сме ви благодарни да чуем евентуалното ви мнение относно змията в нашия рай - каза Малик.
- С господин Бенет вече обсъдихме възможността да използваме таланта ви.
Лорна изведнъж усети, че всичко това е някакъв тест, практически изпит, целящ да проверят дали може да им бъде полезна. За да оцелее, тя трябваше да се докаже. Провалеше ли се на който и да било етап, животът и беше обречен.
- Може би няма да е зле да ви покажем върху какво работим в момента - каза Бенет.
С други думи, предстоеше втората част от изпита.
Лорна погледна централния монитор. Жителите на селото покриваха прасето с листа и камъни. Видя една версия на Игор на едно дърво - късаше палмови листа с клюна си. Папагалът без пера и напомни за всичко, което беше изгубила, за безнадеждността на положението и.
Нещо в гората явно беше вдигнало шум. Внезапно всички - кучета, котка, птица, хора - се обърнаха в една и съща посока, сякаш бяха един организъм. Целият хабитат замръзна на място. Всички сякаш гледаха право към камерата и се взираха в нея.