Лей Грийнууд
Омагьосан кръг
1.
— Ако не намериш малко пари отнякъде, ще трябва да затворим това място.
Думите на управителя на фермата й преследваха Кортни, докато тя, облегната на бялата ограда, наблюдаваше едногодишното жребче, лудуващо из полето. Беше подпряла брадичка на ръцете си, а бризът развяваше пуснатата й коса. Времето бе изненадващо горещо за октомври, така че обичайното й облекло — дънки и ботуши, се допълваше от връхна дреха без ръкави.
Беше започнала да търси нови клиенти още след смъртта на дядо си, преди три години, но повечето собственици нямаха желание да държат конете си в потънала в дългове ферма, притежание на двадесет и четири годишна жена. Дядо й посвети десет години от живота си, за да я обучи как да се грижи за фермата, но повечето хора смятаха, че тя все още е прекалено млада и неопитна.
— Отработих дълговете си, всичко до последното пени — каза тя на Тед, като се опитваше да звучи убедително. — Ако бъдем пестеливи, ще можем да оцелеем, докато Гас започне да се състезава.
Опитното й око забелязваше всеки детайл от движенията на кончето, докато то се перчеше, тичаше в тръс към нея, завърташе се и галопираше обратно към средата на полето. Червеникавокафявата му козина, много близка по цвят до косата на самата Кортни, ярко лъщеше на слънцето. Мускулите му играеха, докато жребчето неуморно тичаше с пълна сила.
— Ти ще спечелиш толкова много състезания, никога повече няма да ми се наложи да се притеснявам за пари — каза Кортни на глас. Тя никога не оставяше мислите си за кончето неизказани.
Сякаш я бе разбрало, жребчето премина през полето в галоп, надбягвайки пеперудите и водните кончета, все едно че бяха петстотинкилограмови коне, които се мъчат да стигнат преди него до финала. След като измина половината от дължината на полето, то се обърна и спря, разтърси грива и пое обратно в тръс, за да получи наградата си — лакомство, скрито в джоба на Кортни.
— Ти си разглезен, Гас, и знаеш това, нали? — прошепна тя, докато с едната си ръка галеше красивата извивка на врата му, а с другата подаваше захарче на жребчето. — Може би няма да мога да намеря треньор, който да съумее да направи нещо от теб, и в крайна сметка ще се наложи да гледам как до края на живота си се надбягваш с пеперудите.
Кортни потръпна. Тя знаеше, че ако Гас не печели състезанията, ще трябва да го загуби. Не мислеше, че би могла да го понесе. Беше го отгледала, присъствала бе на раждането му, беше край него при първата му настинка. Той беше нейното конче, нейното бебе и щеше да стане голям шампион. Трябваше да стане!
— Наистина прекрасно животно.
Кортни се обърна при звука на непознатия глас. Мъж гигант, нещо като Атлас в дрехи, стоеше на три крачки от нея и се усмихваше по начин, който заплашваше мисълта и тялото й да изгубят способността си да функционират. Безупречно облечен, с тъмночервено сако, вратовръзка и кафяви панталони, със старателно сресана вълниста руса коса и току-що излъскани тъмнокафяви кожени обувки той просто стоеше там и я наблюдаваше с момчешка усмивка, за каквато рекламните агенти биха дали живота си.
— Кой сте вие? — измънка Кортни, прекалено объркана, за да отдава значение на добрите маниери.
— Сет Камерън. — Протегнатата му ръка обхвана нейната. — Минавах оттук и не можах да устоя на желанието да погледам кончето ви.
Макар и все още заслепена от присъствието на този огромен мъж, тя присви очи.
— Не бихте могли да видите пасбището от пътя.
Как бе възможно някой толкова грамаден да изглежда така отнесен? Добре де, не точно отнесен, но в него имаше нещо, което й напомняше за мече играчка, а и тази усмивка… Кортни отново облегна елегантното си тяло върху оградата.
— Имах предвид алеята към фермата — обясни той, сочейки към мястото, където беше паркирал сивия, като цвета на очите му, ягуар.
— Какво правите в моята ферма?
— Наблюдавам жребчето ви.
— Откъде разбрахте за него? — Трудно беше да се проведе смислен разговор с този мъж…
— Боя се, че не мога да ви отговоря на този въпрос. Професионална тайна.
— Но какъв сте вие, да не сте репортер?
— Нищо подобно — увери я Сет с дълбок гърлен смях, — макар голяма част от това, с което се занимавам, да се свежда до издирване.
— И с какво се занимавате?
— Купувам и продавам коне. Надявах се да поговоря с вас за продажбата на това жребче.
Кортни блъсна оградата и се отдалечи от нея.
— Не е за продан — процеди през зъби в отговор.
Сет примигна при тази неочаквана промяна, но всичко, което каза, беше:
— Какво е родословието му?
При цялата тази провокираща мъжка привлекателност, при целия този възхитителен съблазняващ чар той беше търговец на коне! Почувства се предадена, а устните й се извиха в ядна гримаса.