— А сега кой нарушава примирието? — предизвика го Кортни.
— Аз — призна Сет, — но понасям и тежко поражение. Ще се видим пак.
— Надявам се, че няма — провикна се Кортни след него, но усмивката й опроверга тези думи. — Почакай, забравих да те питам нещо.
Сет се обърна изненадан и изчака Кортни да се приближи.
— Откъде знаеш толкова много за фермите? Търговците, които идваха при дядо ми, не разбираха нито от конюшни, нито от разположение на пасбищата, нито пък имаха желание да научат.
— Не ти ли казах? Докато банката не продаде ипотекираната ферма на баща ми, той си изкарваше прехраната с отглеждане на коне.
Стъписана, Кортни се втренчи в Сет, докато той бързаше към ягуара си. Откъде можеше да знае, че баща му е изгубил фермата си? Сет се изтърси без никакво предупреждение и макар на няколко пъти да беше казал, че заключенията й за него не са основателни, все пак се опита да я накара да продаде Гас. Той беше, както казваше дядо й, един откачен ирландец.
В края на краищата сам си го просеше, като си вреше носа където не му е работа и като не приемаше отрицателен отговор. Всеки, който се държи по този начин, би трябвало да е подготвен, че все някога чувствата му ще бъдат наранени. Тя не искаше Сет да си мисли, че е груба или неучтива, но също така не искаше и да смята, че е неспособна сама да се грижи за себе си. Мистър Сет Камерън трябваше да разбере, че Кортни Клонингер е жена, която би могла да успее в този бизнес, и че ще го направи, без неговата помощ.
Звукът на автомобилен двигател привлече вниманието на Кортни и обръщайки се, тя забеляза яркочервен остин, който се движеше с безумна скорост и тъкмо правеше ляв завой, насочвайки се към къщата. Марша Рибсдейл, доволно си помисли Кортни и се устреми бегом натам.
Тя измина пътеката, осеяна със зеленика, и стигна до мястото, където беше спряла Марша — ослепителна блондинка, облечена по последна мода — и се бе облегнала на колата, без да се притеснява, че е прашна от пътя и може да си съсипе дрехите.
— О, Боже, това не са ли същите ужасни дънки, които носеше, когато те посетих преди шест месеца? — възкликна Марша, преструвайки се на възмутена, и се хвърли да прегръща Кортни. — Сигурно вече са достигнали твоята възраст.
— Не са и няма да го направят. Освен това не всеки може да се омъжи за тъпкан с пари английски лорд, който насърчава жена си да пълни гардеробите с маркови дрехи.
— О, скъпа, не бъди ревнива! Изобщо не ти отива. Ако имах фигурата ти, никога нямаше да облека прозрачна рокля. Имаш ли някаква представа колко затормозяващо е цял живот да се чувстваш като ужасен парашут? Сякаш съм Айсидора Дънкан. А сега ме покани вътре и ми дай нещо за пиене. Не знам защо реших да се върна у дома тъкмо по време на тази ужасна гореща вълна, при положение че можех да си стоя в Шотландия.
Въздъхна и махна с ръка.
— О, не, всъщност знам — каза тя, влачейки Кортни за ръката по посока на къщата. — Копнеех да чуя звука на истинския южняшки говор. По дяволите, аз дори съм прихванала бостънски акцент, примесен с кокни, само за няколко седмици, а да не споменавам типичната шотландска реч. Да не мислиш, че тези хора могат да говорят английски? А на всичкото отгоре се смята, че са създали този ужасен език.
— Те може би си мислят, че пие не говорим правилно.
— Да, мислят си, но стига само да ги послушаш малко, за да разбереш, че не са прави.
Спряха се в широката зала в средата на къщата, за да могат очите им да привикнат към светлината, преди да влязат в библиотеката — любимата стая на Кортни — тъмна, прохладна и пълна с книги и кожени мебели.
— Благодаря ти, Господи, за климатичната инсталация — въздъхна Марша и се разположи на дивана в най-неподходящата за една дама поза. — В Англия никъде не слагат климатици. Според тях никога не става ужасно горещо.
— Ако спреш да говориш за една ужасна минута, бих могла да те запитам какво ще е ужасното нещо, което желаеш да пиеш.
— Наистина го употребявам прекалено често, нали? — изкикоти се Марша. — Това е заради Джералд. Той не може да изговори и две изречения, без да го каже поне три пъти.
— И ти не си много по-добре. И все пак какво искаш за пиене?
— Мляко.
— Моля?
— Казах мляко.
— Чух какво каза. Искам да разбера защо.
— О, не ти ли казах? — Марша изведнъж се изчерви и придоби много самодоволно изражение.
— Не си ми казала нищо и знаеш това ужасно добре.
— Добре де, добре, няма да го употребявам повече. Що се отнася до млякото — докторът ми го препоръча.
— Защо? Нали нямаш язва? Нали?
— Глупаче, млякото отдавна вече не се използва за лечение на язва.