— Него го разбирам, все пак повечето от конете му се надбягват, а мистър Камерън се интересува единствено от продажбата.
— Точно затова е най-добрият. Той е експерт в оценяването на коне. Не би купил или продал нещо за по-голяма сума от тази, на която го е оценил, и никога и за никого не прави компромиси. При това е само на двадесет и девет години. Ако не бях омъжена за Джералд, самата аз щях да хлътна по него.
— А да не говорим, че носиш бебето на Джералд.
— Това също — кимна Марша със самодоволна усмивка. Тя стана от дивана. — Трябва да тръгвам. Искам да си погукам с една брюнетка, която ми наговори доста неприятни неща, когато разбра, че ще се омъжвам за английски лорд, който задължително ще иска да има наследник. Освен това искам да се прибера преди майка ми да си е внушила, че съм се блъснала с колата в някой от твоите седемдесет и пет годишни дъбове и да е почнала да звъни по спешните кабинети на всички болници в радиус от сто километра.
Излязоха заедно и Кортни проследи приятелката си, която запали колата и изхвърча с такава скорост, сякаш бе Дейтона Бийч. Може би майка й имаше основание да сънува спешни кабинети в нощните си кошмари, но мислите на Кортни не се задържаха дълго върху рискованото шофиране на Марша. Установи, че разсъждава върху това, което тя й бе казала за Сет, и не можа да потисне една изпълнена със задоволство усмивка. Кортни бе привлякла вниманието му. Вече се бе връщал веднъж и тя бе сигурна, че ще го направи отново.
Не му позволявай да те омае, сама си отправи предупреждение Кортни. Може и да флиртува с теб, но това, което наистина иска, е жребчето.
3.
Сет караше обратно към Лексингтън много бавно. Почти не забелязваше преминаващите покрай него коли, нито пък красотата на есенния пейзаж. Въпреки разкоша на Айдьл ауър, въпреки глупавото от финансова гледна точка решение на Кортни да не продава нито земята, нито конете, Сет съвсем по донкихотски искаше да й помогне и щеше да направи каквото може, за да успее тя да запази фермата.
Никога нямаше да забрави чувството, което изпита, когато баща му му каза, че ще трябва да продадат фермата си и да се преместят в Лексингтън. Те не пострадаха финансово — баща му печелеше дори повече от продажбата на застраховки за коне, с която започна да се занимава — но Сет никога не успя да преодолее тягостното чувство на поражение. В продължение на години се надяваше, че баща му ще откупи фермата, но той не го направи и накрая Сет престана да мисли за това.
Така ли бе наистина?
Да изгуби фермата щеше да е много тежко за Кортни, но много по-тежко щеше да й бъде, ако изгуби коня си. Тя нямаше семейство, което да я подкрепи, нито пък имаше професия, която да задоволи необходимостта й от реализация. Беше мислила само за Гас в продължение на толкова дълго време, че вече го приемаше като част от себе си. Може би всичко най-важно в живота й се свеждаше до успеха на жребеца, от него зависеше дори самоуважението й.
Първият му импулс беше да се възпротиви, да каже, че никой не бива да оценява себе си според своите постижения, но беше достатъчно честен, за да признае, че самият той го прави. Не знаеше поради какви причини — явно свързани с някаква дълбока психическа травма, но Кортни се бе изолирала от света и се бе посветила на целта си. Сет много силно искаше да й помогне да запази жребчето, но в самата нея имаше нещо, което още повече си струваше да бъде запазено, и Сет не би могъл да понесе то да бъде разрушено.
Сет се разположи върху любимия си стол в кабинета на Клей. Все искаше да попита приятеля си откъде го е купил. Би желал да има същия, когато си построи къща.
— Тя ме разходи из цялата външна част на фермата — заразказва на Клей, докато пиеха поредната чаша бърбън, този път с малц, гореща вода и лимон. — Старецът трябва да е бил много богат, за да купи такава забележителност.
— Той е купил само къщата, останалото е построил сам.
Сет подсвирна.
— Точно така. Било е преди около четиридесет години, но си спомням, че баща ми казваше, че е вложил почти всичко, което е имал. Трябвало е да купи три ферми, за да получи земята. Разрушил е съществуващите сгради, съборил е оградите, разкопал е пътеките и е започнал наново. Дори е направил езеро, на мястото на една от ливадите, а дърветата от двете страни на главната алея са били донесени от Апалачите. Татко казваше, че известно време хората говорели само за това. След като е продал конете си, не е имало причина някой да посещава това място и то постепенно било забравено.
— Сигурен ли си, че Кортни ще може да оцелее, докато жребчето започне да се надбягва? Не съм се отказал от опитите да го продам, но тя е толкова убедена, че той е превъплъщение на Пегас, че дори не желае да ме слуша.