— Мисля, че ще може.
— Не те питам какво мислиш. Искам факти и цифри, всичко, което можеш да ми кажеш за финансовото й състояние.
— Тази информация е поверителна. Не бих могъл да ти я дам, дори ако я имах, но я нямам. Кортни не работи само с мен.
— Слушай, когато загубихме фермата, баща ми имаше и друго поле за реализация, но, както изглежда, Кортни не разбира от нищо, освен от коне.
— Няма да умре от глад.
— Само ако продава. Синята трева на Кентъки не съществува никъде по света, но ако веднъж бъде павирана, тя умира завинаги. Намери начин да забавим кредиторите й, а аз ще помисля как да увеличим доходите на Кортни. В онези конюшни могат да живеят стотици коне, а не само шепата, които видях. Да не говорим, че те не успяват да опасат тревата дори само от най-близките до къщата ливади. Ще можеш ли да го направиш, без целият свят да разбере? Имам предвид, че тя ще се противопостави, ако узнае и реши, че сме я превърнали в съвместен проект.
— Сто процента ще го направи — каза Клей със сърдечен смях. — И пет пари не давам за теб, ако това се разчуе.
— Благодаря. Просто исках да се уверя, че ще си държиш езика зад зъбите. Всъщност по-добре да не се заяждам, а да си пазя силите за бизнеса.
— Или за леглото?
— Дано да имам шанс за това в скоро време. Колкото повече преуспявам в бизнеса, толкова по-малко ми върви в любовта. Мислех, че парите трябва да привличат, не да отблъскват жените.
— Не и типа жени, от които се интересуваш. Те могат да се влюбят само в един истински мъж.
— Не я намерих, докато бях беден, не я намирам и когато съм между бедността и богатството. Явно на въпросния истински мъж нещо му липсва.
— Не се продаваш евтино.
— Да се продавам? По дяволите, не ме искат дори без пари.
Свирещият клаксон на идваща насреща кола изкара Сет от вглъбението му. Той игнорира гневния поглед на шофьора — човек, когото познаваше от години — и се прибра в своята пътна лента. Ако в най-скоро време не престанеше да мисли за Кортни, сигурно ще бъде убит.
Пътуваше за среща с един от клиентите си. Уговореното място бе фермата Айдъл ауър, защото човекът търсеше къде да настани няколко кобили и Сет реши, че ще се пребори с Кортни да го приеме. Струваше му се, че ако той й препоръча нещо, тя задължително ще го отхвърли. Един петминутен телефонен разговор бе достатъчен, за да убеди Сид Фелпс, че Айдъл ауър бе най-подходящото място за неговите кобили. За да придума Кортни само да се срещне със Сид обаче, му бяха необходими цели тридесет минути и всичките му търговски умения.
Сет първо обсъди идеята с мениджъра на фермата и чак след това я предложи на самата Кортни. Да говори с Тед зад гърба й съвсем не беше по вкуса му, но той беше сигурен, че Кортни изобщо няма да изслуша предложението му. Тя явно бе твърдо убедена, че всички търговци на коне са си поставили за цел да унищожат отглеждането на породисти коне като индустрия и конкретно — самата Кортни.
— Бих искал да доведа един клиент да разгледа фермата ти — каза Сет, когато най-сетне реши да предложи идеята си на Кортни. — Не е доволен от условията, в които живеят кобилите му, и търси ново място.
— Защо избра мен? — попита тя с подозрение. Ако си внушеше, че тази среща е нагласена, тя най-вероятно щеше да откаже да се срещне с Фелпс.
— В момента това е единственото място, където има достатъчно място за конете му. Не всеки може да приеме сто коня веднага след инцидентно обаждане.
Това не беше пълната истина, но достатъчно се доближаваше до нея.
— Ще трябва да наема още работници.
— С парите, които ще получиш от Фелпс, ще можеш да наемеш колкото работници поискаш.
Тед беше казал на Сет, че възможността отново да върне на работа хората, които беше освободила, евентуално ще бъде единствената причина Кортни да се съгласи с някоя от идеите му. Айдьл ауър бе с изчерпан капитал поради причини, които за радост на Сет не бяха известни никому. Това означаваше, че за да се компенсират загубите, ще бъдат необходими милиони долари, а не просто стабилен годишен доход.
Единственият начин да се възстанови инвестиционният капитал бе да се продаде жребчето, освен ако то наистина не излезе шампион. Но ако рационалната страна на Кортни й подсказваше, че трябва да продава, емоционалната активно протестираше. Дори Тед не можеше да я убеди, а Сет не би трябвало даже да си го помисля.
Сет знаеше, че интересът му към Кортни се бе превърнал от професионален в емоционален, но това не променяше ситуацията. Всъщност ако инстинктът не го лъжеше, а обикновено беше така, това само щеше да усложни, а може би и да влоши нещата.