Да я посети пак толкова скоро не беше най-умното нещо, което можеше да направи. Кортни ясно му даде да разбере, че няма желание да го вижда. На практика май нямаше нещо, свързано с него, което тя да харесва.
Той се засмя. Явно във всеки прагматик живееше частица от средновековния странстващ рицар или поне романтичното желание да помага на онеправданите.
Но защо избра точно Кортни? Имаше толкова други изгубени каузи, които можеха да бъдат предизвикателство за него, без да съществува заплахата да бъде засегнат в личен план. Той я харесваше, призна го пред себе си предишната нощ, иначе нямаше да може да заспи. Наистина я харесваше, но още не знаеше защо.
Не можеше съвсем да игнорира външността й, фигурата й бе прекрасна, а и той изпитваше особен афинитет към чипото й носле, но като цяло Кортни не беше изключителна красавица. Оценяваше упоритостта й, но това не беше някакво силно привличащо качество. Не беше такъв и маниерът й непрекъснато да го оприличава на нещо, изпълзяло иззад някоя скала. Възхищаваше се на желанието, с което си вършеше работата, но и това не беше причината да я харесва толкова.
Сет още два пъти навлезе в средата на платното, преди да установи, че това, което прави Кортни толкова специална, е нейният несломим дух, отказът й да приеме за единствен изход този, който й сочеха всички, отказът да изостави мечтите си или вярата в жребчето. За един мъж, който бе изградил бизнеса и репутацията си върху безпристрастната оценка на своя продукт, познаването на клиента в тънкости и безкомпромисната работа, това би следвало да е като анатема. Но събрано в тази буйна червенокоса жена, за Сет то беше възбуждащо.
— Това просто е младежкото желание за рискован живот — измърмори под носа си, докато завиваше по алеята към фермата.
Едва не си глътна езика, когато видя мерцедеса на Фелпс, паркиран пред офиса. Въздишка на облекчение се отрони от устните му, когато осъзна, че богатият мъж не беше в компанията на бълваща огън червенокоса жена. Нуждаеше се от няколко минути насаме с Кортни, за да я поуспокои. Тя звучеше доста раздразнено по телефона.
Бързо излезе от колата и протягайки ръка на Фелпс, каза:
— Не те очаквах толкова рано.
— Жена ми е на нещо като прием. Ако не се появя там преди края, ще ми отреже главата.
— Мисля, че наистина не е необходимо да се бавиш повече, отколкото е нужно, за да погледнеш няколко от конюшните и едно-две пасбища — каза Сет. Ако успееше да го отпрати, преди да се появи Кортни, нещата щяха да се улеснят малко.
— Харесва ли ви това, което виждате? — Неочакваната реплика стресна и двамата. Сет погледна изражението на Кортни и надеждите му увехнаха. Всичките й оръжия бяха налице. Дори дрехите възбуждаха борбения дух — и сетивата.
Беше облечена в дънки, ботуши и червена връхна дреха. Сет не мислеше, че Кортни е с прекалено голям бюст, но тази червена блуза… беше почти като предизвикателство.
— Това място е много красиво — отбеляза Сид, — никога не съм виждал нещо подобно.
— Нещо подобно просто не съществува — отговори Кортни, прекалено остро за правилата на етикета. — Дядо ми искаше само най-доброто за конете си.
— Аз също, и смятам, че то е тук.
— Това ли е всичко, което имате да кажете? — Изненадата наруши ледената й надменност. — Не ви ли интересуват цените, качеството на моята помощ, репутацията на ветеринаря ми?
Сет изстена. Нямаше да мине лесно.
— Сет нямаше да ми препоръча вас, ако всичко не беше на ниво. А сега, както вече споменах на Сет, трябва да тръгвам, за една среща с жена ми. Ще известя фермата Хилтоп да изпратят конете ми още утре сутринта.
— Аз мога да се погрижа за това — предложи Сет. Изпрати Фелпс до колата му, като през цялото време очакваше Кортни да каже нещо, с което да провали цялата сделка. Тя обаче не го направи, поне докато колата на Сид потегли и Сет отправи благодарствена молитва за това.
— Всичките ти клиенти ли са от този тип надути глупаци? — попита Кортни, когато той отново се обърна към нея.
— Тази реплика е оскърбление за твоята интелигентност — каза рязко Сет.
— Този мъж не би различил кон от магаре.
— Не повтаряй като папагал думите на дядо си.
— Повтарям ги, защото ти толкова ме ядоса, че не мога да мисля — тросна му се тя. — Хора като него нямат място в бизнеса с коне. Такива трябва да отглеждат хрътки или камили.
— Не можеш да отричаш правото на Сид да се наслаждава на парите си както пожелае, само защото разбираш от коне повече от него. Той смята ли, че не можеш да използваш трактори, а това е, с което се занимава, само защото знае за тях много повече от теб?