Кортни ритна буца пръст и измърмори нещо, което за щастие никой не чу. Защо си губеше времето с мисли за Сет Камерън? Ако още веднъж кракът му стъпи във фермата, ще насъска Хамлет срещу него.
Беше толкова замислена, че почти се блъсна в своя мениджър, който излизаше от офиса.
Тед Басет изглеждаше като счетоводител — нисък, оплешивяващ, с коремче и дебели очила — но в Кентъки нямаше някой, който да разбира повече от него от управлението на коневъдни ферми.
Без да спира да мисли за парадоксалността на ситуацията, Кортни попита:
— Тед, познаваш ли мъж на име Сет Камерън? Висок е около два метра, би трябвало да е търговски агент.
— Разбира се. Защо?
— Беше тук, преди малко.
— За какво? Той се занимава само с много скъпи коне.
— Опитваше се да ме убеди да продам Гас. Зададе ми много въпроси, но имах чувството, че предварително знае отговорите им.
— Най-вероятно е било така. Камерън никога не си губи времето да ходи до някаква ферма, ако не знае предварително какво ще намери там.
— Но как би могъл да научи за Гас?
— О, Боже, Кортни, всеки селскостопански работник в Лексингтън се хвали, ако има ново жребче във фермата. Кеш ли ти предложи?
— Не. Един от търговете.
— Спомена ли цена?
— Знаеш, че няма да продам Гас — процеди Кортни и изгледа Тед проницателно.
— Само се чудех…
— Мъже като него унищожават конните надбягвания. Винаги са досаждали на дядо ми. Всеки път, когато отгледаше добро животно, се опитваха да му го отнемат. Те правеха пари и не ги беше грижа, че унищожават нещо.
— Кортни, трябва да разбереш, че нещата няма винаги да бъдат такива, каквито са били когато дядо ти е бил млад.
— Знам, но положението нямаше да е толкова лошо, ако не съществуваха хора, като твоя прекрасен мистър Камерън, готови да натъпчат джобовете ти с пари, ако продадеш най-добрия си кон. Никога няма да получи Гас — вирна глава Кортни.
— Кортни, мога ли да поговоря с теб за малко?
Тя спря и се обърна назад. В последните дни по лицето на Тед непрекъснато се четеше тревога и Кортни знаеше, че тя е причината за това. Влезе в офиса и се отпусна на стола срещу бюрото му. Знаеше какво смята да й каже, но независимо от това щеше да го изслуша. Дължеше му го, беше работил за фермата с цялото си усърдие.
— Знам, че ще намразиш това, което смятам да ти предложа, но те моля да ме изслушаш.
— Не се опитвай да ме подготвяш, просто ми кажи каквото си решил.
— Искам да продадеш североизточния дял на Вали ентърпрайзис.
— Не! — Кортни стана от стола, а гласът й подскочи с една октава.
— Със сумата, която са готови да платят, фермата би могла да работи още десет години.
— Не ме интересува, дори да предлагат по един милион долара за всеки акър. Трябва да издържим още само година. Гас е от типа коне, за които дядо е мечтал през целия си живот.
— Знаеш ли какво е съотношението на за и против в тази връзка? Двадесет хиляди срещу едно, че той ще бъде шампион, и повече от половин милион срещу едно, че точно той ще е конят, от който се нуждаеш.
— Ще успеем, сигурна съм! Той ще бъде най-бързият. Засичах времето му, докато тичаше из полето.
— Няма да продаваш никаква земя, нали? — попита Тед разстроен.
— Не.
— Не знам как да ти го кажа, Кортни, но вече прекалено дълго отлагам.
Нещо в гласа му й подсказа, че това не беше поредният палиатив.
— Започвам да си търся нова работа.
Кортни беше прекалено потресена, за да каже нещо. Тед беше мениджър на фермата, още откакто тя дойде да живее при дядо си. Беше част от Айдъл ауър, както и самата Кортни. Никога не й бе идвало наум, че той няма винаги да бъде тук.
— Съжалявам, но трябва да мисля за семейството си. Най-малкият ми син още ходи на училище, а знаеш и какъв е случаят със сърцето на Една. Трябва да се занимавам с нещо сигурно.
— Не можеш да напуснеш.
— Нямам избор.
Кортни излезе от офиса му изумена. Решението на Тед я беше потресло. Започна да обикаля около любимата си пейка, под един от големите дъбове пред офиса. Не би могла да оцелее без Тед. Дори и ако можеше да прави всичко така добре, както той, управлението на една ферма беше прекалено обемна работа за сам човек. Дори ако подготвяше Гас за сериозните тренировки само по няколко часа на ден, а през останалото време се занимаваше със сегашната работа на Тед, пак нямаше да смогне да се справи с повечето от задълженията си. Беше прекалено притеснена, за да мисли точно в този момент, но трябваше да намери начин да задържи Тед. Малко по-късно щеше да изхвърли всичко останало от съзнанието си и да се концентрира върху проблема. Това беше една от разликите между тях. Тед обичаше да изяснява всичко докрай, тя предпочиташе да решава проблемите един по един.