Сет се отпусна в едно от дълбоките кожени кресла в кабинета на Клей Марчмънт. След ден като този беше цяло щастие да бъдеш поканен да хапнеш с Клей и съпругата му. Това означаваше да се отдаде на едно от най-добре приготвените в Лексингтън ястия и да дегустира най-скъпия бърбън. Изкушаваше се да изхвърли от съзнанието си всички мисли, свързани с работата, но в този ден имаше нещо, което не му даваше мира, и това нещо беше Кортни Клонингер.
— Днес посетих фермата Айдьл ауър — каза на Клей.
— Тази на Кортни Клонингер ли имаш предвид?
— Да не би да има и друга ферма със същото име?
— Не, но виждам, че си съвсем наред, а ако си отишъл там заради това, което си мисля, би трябвало вече да не си между живите.
— Е, тя не се съгласи с идеята, но все пак не ме застреля.
— Ако още веднъж отидеш там, а по извивката на устните ти съдя, че възнамеряваш да направиш точно това, може и да не си такъв късметлия. Имам предвид кучето й.
— Куче?
— Очевидно не си срещнал Хамлет. Тя казва, че е куче, но аз съм на мнение, че е малък кон с много остри зъби.
— Не мислиш, че ще си промени мнението, нали?
— Можеш ли да откажеш уискито, конете и жените?
— Вече отказах едното. — Клей наостри уши. — Временно — добави Сет с многозначителна усмивка.
Клей избухна в смях.
— Разкажи ми за нея — погледна го Сет.
— Половината мъже в Лексингтън, имащи шанс да бъдат избрани, се пробваха при нея и бяха категорично отхвърлени. Дядо й й остави хиляда хектара земя, но тя е ипотекирана до последния сантиметър.
— Не ме интересува земята й, искам да продам онова жребче.
— На твое място бих се отказал. Тя побеснява само при споменаването на думата търговец на коне. Изненадан съм, че не те е подгонила с пушка.
— Защо е толкова зле настроена към търговците?
— Трябва да попиташ нея, но търговците доста поизцедиха дядо й, когато играта започна да загрубява.
— Какво е станало?
— Нещо като съчетание на лош късмет и човек, който не може или не иска да се промени адекватно на времената.
— Според моите впечатления тя е в голяма беда, но не го показва.
— Кортни е горда жена, но е разорена до последния си цент.
— В такъв случай можеш да си представиш колко бях шокиран, когато ми каза, че скоро ще започне да купува коне. Сигурен съм, че бих могъл да я придумам, ако не беше убедена, че нейното жребче ще бъде втори Секретариат.
— Това пък кой ти го каза?
— Самата тя, и то надълго и нашироко.
— В такъв случай си разбрал защо няма да продава. Ако ти беше собственикът на Секретариат, би ли го продал?
— За Бога, не! Щях да го дам под наем за най-добрата цена, която бих могъл да получа, и да си купя половин дузина чистокръвни кобили.
— Добре, това за даването под наем го забрави — Кортни не вярва в продажбата на каквото и да било — и ще разбереш нейната позиция.
— О, Боже!
— Аз съм нещото най-близко до финансов консултант за нея, но тя не иска да възприеме и частица от това, което я съветвам.
— Нима?
— Така изглежда.
— Проклятие! Току-що пропуснах шанса да продам един от най-добрите коне на десетилетието.
Клей присви очи:
— Мислиш ли, че този жребец наистина е добър?
— Да. Не съм виждал Секретариат като жребче, но досега не съм срещал нищо подобно на нейното конче. Един ден го наблюдавах с група други кончета. Тичаха заедно, но той бързо ги изпревари. На няколко пъти се опитаха да го догонят, логично беше да се втурне да бяга с всички сили, но той дори не ускори ход и въпреки това те не успяха да го настигнат.
Известно време Клей не каза нищо.
— Радвам се, че има добър кон, но ми се струва, че освен него Кортни ще има нужда и от помощта на приятелите си.
— Може ли да получи такава?
— Не знам. Коневъдите, дори ако са милионери, са доста стиснати, а това, от което има нужда Кортни, са пари в брой.
2.
Сет намали скоростта, когато наближи пасбището, но Кортни не беше до оградата, а и жребчето не се виждаше. Той продължи надолу по алеята, подмина полетата и пасищата, обрасли с буйна трева, и стигна до разклон — дясната пътека водеше към конюшните, а лявата — към къщата — огромна бяла сграда, която можеше да види само смътно, защото я закриваха листата на огромните дъбове, растящи от двете страни на пътя. Поколеба се за секунда, после зави надясно и спря пред конюшните.