— Може би и двамата грешим. Може би в сърцето ти няма място и за мен, и за фермата.
— Знаеш, че не е така. Влюбена съм в теб от месеци.
— Чудя се дали наистина ме обичаш, Кортни… Всъщност започвам да се чудя дали изобщо си способна да обичаш някого. Позволила си на страха ти от отхвърляне и чувството за непълноценност да работят над сърцето ти, докато го превърнат в здрав възел. Направили са от теб емоционален инвалид. Никога няма да можеш да обичаш, докато не престанеш да се страхуваш от това да бъдеш обичана.
— Не се страхувам — почти изкрещя Кортни, — но сега нямам време да ти го доказвам. Всичко, за което те помолих, бе просто да почакаш още малко.
— Мисля, че е дошло време да решиш. Никога няма да те моля да изоставиш Гас, но не смятам да стоя на второ място след някакви си конюшни и пасбища.
Кортни се почувства шокирана и изпълнена със страх. Усети как нещо в нея се отдръпва.
— Още колко смяташ да ме държиш настрани, със скръстени ръце, в очакване да изпиташ нужда от мен? Една година, три години или неопределено време, защото ще се притесняваш дали поредният ти кон ще спечели някакво състезание? Не мога да прекарам остатъка от живота си със задълженията ти, надвиснали над главата ми. Не искаш да ти помагам, но не искаш и да си отида. Трябва да решиш, Кортни, и то сега.
Мозъкът й отказа да работи. Джералд знаеше, че баща й е жив, Гас спечели състезанието и залога й, а Сет я притискаше да избере между него и Айдъл ауър. Прекалено много й дойде, за да може да мисли рационално. Някъде сред чувствата за фермата, страха от собствената й непълноценност и любовта към Сет, някъде в този водовъртеж от чувства бе самата Кортни Клонингер. Точно сега обаче тя не можеше да идентифицира себе си в смесицата.
Не знаеше отговора на въпроса какво иска самата Кортни Клонингер, не можеше да определи на момента, без да помисли. Това бе едва ли не най-важното решение в живота й и тя не биваше да греши.
— Не мога да реша веднага — промълви Кортни накрая, в гласа й звучеше молба за разбиране. — Трябва ми малко време да помисля.
— Имаш го — изръмжа Сет и хвърли на масата парите за питиетата. — Когато решиш, обади ми се.
Кортни гледаше как си тръгва със сълзи в очите. Знаеше, че не я е разбрал. Съмняваше се, че изобщо ще може да го накара да проумее, но нямаше да му позволи да я принуди да се предаде, точно когато успехът бе на две крачки, а освобождението от вината се виждаше. Не беше честно от негова страна, а и тя не искаше това.
Не го искаше, нали…
— Не мисля, че пет състезания са прекалено много за него. Ще станат общо осем, заедно с тези, които вече спечели. Проверих датите, ще има достатъчно време за почивка между тях.
Кортни говореше с Бари за програмата на Гас до края на годината. След като Сет си тръгна, тя направи план, според който Червения феникс щеше да участва в петте най-големи надбягвания в страната за неговата възрастова група. Ако спечелеше всичките, Кортни щеше да може да изплати и петте дълга, които бе преподписал Сет. Все още не бе взела решение за бъдещето си, но знаеше, че няма да успее да се съсредоточи, докато не ликвидира този дълг. Имаше си предостатъчно проблеми и без него.
— Съгласен съм — кимна Бари. — Той е млад и силен. Но не си длъжна да правиш това. Сет никога няма да те притисне за парите.
Погледът й се вдигна към лицето му.
— Има ли някой в Лексингтън, който да не знае, че Сет е бил решен да спаси фермата ми със собствени средства, ако се наложи? — сопна се тя ядосано.
— Слуховете обикновено се разпространяват — промърмори Бари уклончиво.
— Е, това не може да се разпространява — процеди Кортни. — Аз си плащам сметките, аз взимам решенията си и аз си нося отговорността. Успехът или провалянето ми нямат нищо общо със Сет Камерън и аз отказвам да правя бизнес с хора, които смятат, че зад всичко, което върша, стои одобрението на Сет Камерън.
— Никой не мисли така.
— Напротив. Чувствам се като малко момиченце, което всички се опитват да защитават.
— Би трябвало да се радваш, че Сет се интересува от теб, вместо да отхвърляш помощта му.
— Господи! — възкликна Кортни. — Нима всичко, което правя, е публична тайна?
— Не и преди да започнете да си крещите в клуба. Всички в Саратога знаят какво си казахте вечерта. Точно сега си голяма атракция.
— Но не дотолкова, че да не се нуждая от Сет, така ли?
— Той е хубав човек, а и един от най-добрите в бизнеса. Никой не ти нарежда какво да правиш, но е безсмислено сама да си отрежеш носа, за да загрозиш лицето си.
— Ти не разбираш — изпъшка Кортни. — Никой не разбира.