— Не съм знаела…
— Предполагам…
— Радвам се, че най-сетне говорих с вас. Обаждала съм се и преди, но не можех да събера куража да кажа каквото и да било. Благодаря ви! Сигурно е време да ви оставям.
— Чакай малко. Исках да изчакам, докато всичко се уталожи, но трябва да говоря с теб за наследството от баща ти.
— Какво наследство?
— Парите, които ти остави.
— Но той би трябвало да завещае всичко на вас.
— Имам достатъчно собствени пари. По-голямата част от наследството е за теб.
— Наследство! Защо… но… Боже Господи! — възкликна накрая Кортни.
Кацуо Клонингер се засмя.
— Баща ти бе преуспяващ бизнесмен. Не знам каква сума ще отиде за данъците, но така или иначе ти ще наследиш много повече, отколкото той е взел от дядо ти.
Кортни изпусна слушалката.
— Там ли си още? — попита Кацуо Клонингер, когато Кортни отново вдигна телефона.
— Да. — Дори тази единствена дума й костваше неимоверни усилия.
— Има много подробности, които ще трябва да обсъдим заедно. Ще бъда в Щатите през ноември. Ще мога ли тогава да се видя с теб и адвоката ти?
— Много бих искала — промълви Кортни.
— Ще очаквам нашата среща. Има много неща, които бих искала да ти разкажа за баща ти. Може би ако знаеше малко повече за него, нямаше да го мразиш толкова.
Доста време след като затвори, Кортни стоя като в шок. В живота й настъпи рязък и неочакван обрат. Не знаеше какво ще последва от него, но бе убедена, че трябва да се види със Сет. Не бе измислила какво да му каже, но щеше да го направи по-късно. Това, което искаше най-много, бе отново да почувства ръцете му около себе си.
13.
— Съжалявам, че не си могла да намериш Сет, но се радвам, че си в Англия — каза Марша на Кортни.
Кортни бе отпътувала за Европа, за да му каже, че ще се омъжи за него при всички положения, но седмицата, през която звънеше до всички места в Англия и Ирландия, където според Джералд можеше да бъде, приключи без да го открие. Кортни планираше да отседне в хотел — смяташе, че така ще има по-голяма свобода, докато търси Сет, но Марша и Джералд настояха да остане у тях. Сега тя им беше благодарна за емоционалната подкрепа.
— Не знаех кога ще мога да ти покажа бебето — погледна я с гордост Марша.
— Красива е — промълви Кортни, като само половината от съзнанието й мислеше за дъщерята на Марша, — но не си длъжна да ме правиш кръстница.
— С тази твоя червена коса ще ми бъде трудничко — ухили се Марша и подаде бебето на бавачката, — но ти май не искаш да говорим за детето ми или за това, че отново съм бременна.
— Искаше ли да забременееш?
— Недей да говориш като ужасна глупачка. Бях достатъчно лекомислена да повярвам на свекърва ми, че докато кърми, жената не може да забременее. Добре де, ако този път е момче, поне ще имам ужасния късмет някой да се грижи за мен. — Тя погледна Кортни изпитателно.
— Нима моето жизнерадостно бърборене не може да разсее тъгата ти?
Кортни поклати глава с тъжна усмивка.
— Страхувам се, че е така. Не искам да си мислиш, че не се радвам да те видя, просто отчаяно желая да намеря Сет.
— А този ужасен простак е изчезнал някъде между Англия и Русия и няма намерения да се появява, докато не претърсиш всичко.
— Така изглежда. Каза ми да му се обадя, когато реша, но как бих могла да направя това, при положение че не мога да го намеря?
— Взе ми думите от устата. Но със сигурност той скоро ще осъзнае, че не си пропътувала целия път до Англия само за да го отхвърлиш още веднъж.
— След като го отхвърлях почти цяла година, може да е решил, че ми е станало навик.
— Големите търгове скоро ще приключат, така че трябва да се появи. Обещавам да го издиря и директно да ти го изпратя. А сега, преди да успееш да закъснееш за самолета, набързо ми разкажи за баща си. Джералд казва, че определено се къпе в пари.
— Трябваше да видиш Тед, когато му съобщих, че можем да изхарчим всичките тези милиони за фермата. Започна да танцува на бюрото си. Говоря буквално. Още не се бе опомнил напълно, когато заминавах.
— Значи вече нямаш дългове и си тъпкана с пари.
— Така излиза.
— Бедното богато момиче, а?
— Знам, че звучи банално, но бях по-щастлива, докато дълговете бяха на главата ми, а Сет всеки ден идваше във фермата. Изплатих всичко до последния цент, обнових Айдъл ауър, а сега подготвям конюшните за кобилите, които смятам да купя следващата година. Гас печели всички състезания и от ден на ден става по-добър. Сякаш мечтите ми са се сбъднали. Това е повече от всичко, на което бих могла да се надявам, а в същото време аз мога да мисля само за Сет.