— Виж какво, момченце…
Точно както предполагаше. Този подход никак не й хареса.
— Никога няма да се опознаем по-добре, ако продължаваш да ме атакуваш всеки път, щом си отвориш устата. Защо да не сключим примирие и да не се разходим из фермата? Имам чувството, че това е единственото нещо, за което бихме могли да говорим, без да треперя от страх, че вместо да гребеш тор с вилата, ще я засилиш върху мен?
— Нима между двете неща има разлика?
Сет не направи пауза, не се поколеба, нито пък заекна:
— Мислех, че сме сключили примирие?
— Ти го реши и както правят всички мъже, сметна, че аз трябва да се съглася с теб.
— Добре де, добре! Дали не можем да приключим войната? Бих искал да разгледам фермата.
— Трябва да ти призная едно — каза Кортни, сваляйки ръкавиците си. — Настойчив си. Тед каза, че преуспяваш в бизнеса. Предполагам, че това е свързано с тактиката да досаждаш на хората, докато те най-сетне са готови да платят каквато и да било цена само и само за да се отърват от теб.
— Ако това е твоето разбиране за примирие, искам тридневно предизвестие, преди да ми обявиш война — ухили се Сет. Божичко, тази дама се бе оградила с крепостни стени, които биха спрели дори въоръжен танк. Нужно бе много време, за да се добереш до нея.
— Добре, оттеглям се след тази реплика — промърмори Кортни и неохотна усмивка смени намръщеното й изражение. — Обещавам повече да не ти казвам истината, без да съм те предупредила предварително.
— Навик ли ти е непрекъснато да се противопоставяш? — попита Сет, защото раздразнението му започваше да надделява. — Ти може да не харесваш мен, нито пък моята професия, но няма ли най-сетне да прекратим престрелката?
— Не исках да кажа това, наистина не исках — извини се Кортни. — Имаш честната ми дума, че няма да позволя на друга обидна дума да се отрони от устните ми.
Но ще позволиш на множество такива да минат през ума ти, си каза Сет. Кръвта му кипеше. Досега нито една жена не го бе отхвърляла с такава лекота и в личен, и в професионален план едновременно. Добре де, не беше Том Круз, но не беше и някой грозник. Започна с грешен ход, но тази дама щеше да научи доста повече за конкретния търговец, преди той да се качи обратно в колесницата си и да се оттегли.
— Не знам защо искаш да разгледаш фермата — промърмори Кортни, докато го водеше към една конюшня с вътрешен двор. — Никой от останалите търговци не го е правил.
— Моля те, уважи желанието ми! След като ме лиши от шанса да направя страхотна сделка, продавайки жребчето ти, би могла да повдигнеш духа ми с една индивидуална разходка из твоята ферма. — Зеленината изчезна от очите на Кортни и те се присвиха заплашително, но Сет пресрещна беглия й поглед с най-невинната си усмивка. Настроението й се промени, когато излязоха от конюшните и едно огромно куче се залепи за нея.
— Малкият кон с големите зъби — сухо вметна Сет.
— Моля? — попита Кортни, докато опитваше да опази лицето си от дългия език на Хамлет. Изправен на задни лапи, той беше по-висок от Кортни.
— Мърморя си — смънка Сет.
— Това е Хамлет — обяви тя, когато кучето отново застана на четири крака и насочи вниманието си към посетителя, издавайки леко ръмжене.
— Ако остана тук, има ли риск за живота ми? — заинтересува се Сет, защото ръмженето продължаваше. — Като домашен любимец ли го отглеждаш, или за да изяжда — на една хапка, съдейки по размера на челюстите му — всеки търговец, който се окаже достатъчно неразумен да навлезе в границите на твоето владение?
— Мисля, че за теб ще му трябват поне три хапки — отговори Кортни с широка усмивка.
— О, утихна.
— Ще стои кротък, освен ако не реши, че се опитваш да ми причиниш болка.
— Винаги съществува възможността да заръмжи, уж че се оплаква от прякора си. Явно имаш усет към нетрадиционните имена.
Кортни се изчерви:
— Той наистина е втори Хамлет. Първия си Хамлет получих на моя пети рожден ден. Когато той умря, дядо ми донесе този младеж, беше още пале. Кръстих го със същото име.
— Но защо Хамлет?
— Можеш ли да познаеш?
— Ами да. Хамлет беше принц на Дания, следователно е велик датчанин и тук е връзката с породата на кучето — Great Dane. — Сет развеселен поздрави Кортни. — Доста добра логика за петгодишно хлапе.
Тя се изчерви:
— По-добре да вървим. Днес трябва да свърша още доста неща.
Хамлет, изглежда, хареса предложението й. Спря да ръмжи и започна да размахва опашка. Когато малко по-късно опря влажния си нос в ръката му, Сет разбра, че е преминал през едно от препятствията към Кортни.
Бързо се убеди, че калдъръмената пътека и алеята, по която беше дошъл с колата, всъщност са само прелюдия към същинската Айдъл ауър. С изключение на няколко места за атракции, построени от арабски петролни магнати, Сет никога не бе виждал нещо подобно извън Европа. Конюшните бяха разположени около просторни, покрити с дървета вътрешни дворове от калдъръм, с боксове, достатъчно големи за два коня. Самите конюшни бяха от тухли и дъски, а покривите — с плочки от аспид. Към тях водеха павирани пътечки — по една от всяка страна. Това бе най-пищната демонстрация на разточителна екстравагантност, която бе виждал.