Кортни направи безуспешен опит да спре сълзите си.
— Защо не отговаря на обажданията ми? Мислех, че го прави, защото още ме обича, но вече не съм сигурна.
— Не знам, макар че бих искала. Ще му дам да се разбере на това ужасно чудовище, когато го видя, но съм уверена, че скоро ще ти звънне. Убедена съм.
Но докато се движеше към летището няколко часа по-късно, Кортни не можа да намери причина, която да накара Сет да премисли. По погледите, които си разменяха Джералд и Марша, тя разбра, че двамата също не вярваха, че ще го направи.
Не му бе демонстрирала нито остър ум, нито пък особена интелигентност. Всъщност беше готова да признае, че се е държала като абсолютна глупачка, но Сет поне й дължеше шанса да му каже, че наистина е сгрешила. Беше й казал да се обади. Е, тя похарчи хиляди долари, за да звъни из целия свят, да се прави на глупачка и да става обект на съжаление, а той изобщо не си правеше труда да вдигне телефона. Най-малкото, което можеше да направи, бе да каже, че още е ядосан и не иска да го безпокои точно сега.
Или когато и да било.
Кортни не бе сигурна, че да не знае дали някога ще се върне, не е също толкова лошо, колкото да е убедена, че никога няма да го направи. Така или иначе, не би могла да бъде по-нещастна, отколкото в момента.
Изведнъж погледът на Кортни се спря върху гърба на мъж, който бе на около петдесет ярда пред нея, и тя изгуби способността си да мисли. Знаеше, че това е Сет. Не спираше да си повтаря, че шансовете да го срещне на аерогарата са минимални и че е почти невъзможно да разпознаеш някого в гръб. Въпреки всичко знаеше, че е Сет. Забравила за шокираните погледи и студеното негодувание на хората, Кортни ги разблъска и започна да тича през тълпата, като го викаше по име. Единствената мисъл в главата й бе, че Сет се отдалечава от нея и ако не го настигне скоро, той може да изчезне завинаги.
Приближаваше се, но тълпата между двамата ставаше все по-гъста. Не след дълго достигна място, където пътниците от два различни самолета чакаха да се качат, и Кортни бе сигурна, че никога няма да успее да се промъкне между купчините багаж и натрупаните хора. Отчаяна, тя почти изкрещя името му.
Половината глави се обърнаха към нея, но на Кортни не й пукаше. Един от всички бе Сет. В целия свят нямаше втори толкова огромен, толкова безупречно облечен и втренчен в очите й с такъв студен гняв. Стъпките й станаха по-бавни, когато го наближи. Погледът му не бе заменен от топла усмивка, след като я бе познал, нито пък ръцете му се разтвориха, за да я прегърнат. Кортни се почувства така, сякаш се е изправила срещу айсберг.
— Какво искаш?
— Да те видя. Каза ми да се обадя. Звънях дузина пъти, но ти не ме потърси.
— Не ти ли стигна, че ме направи на глупак пред половината коневъди в Америка? Защо изкрещя името ми — за майтап или за да бъдеш сигурна, че повече няма да мога да покажа лицето си и в Англия?
— Трябваше да те видя. Защо не отговори на обажданията ми? Защо се криеш от мен? — Изобщо не забелязваше ядосаните хора, които крещяха около тях, защото двамата стояха в средата на най-натоварения коридор на летище Хийтроу и блокираха движението. Всичко, което виждаше, бе Сет и гнева в очите му.
— Защо да го правя? Ти ясно ми даде да разбера какво е мястото ми в твоя живот.
— Сгреших. И вече осъзнах това. Обичам те, Сет!
— Ти нямаш нужда от мен.
— Напротив, имам. Мислех, че нямам, но и за това съм бъркала. Смятах, че всичко на този свят, включително и самата аз, е по-маловажно от фермата, но сега разбрах, че не е така. Ти си най-значимото нещо в живота ми, Сет. Искам да бъда с теб. Искам да стана твоя жена.
— Само преди седмица аз искрено вярвах — силно се надявах, — че ще вземеш такова решение.
— Взех го много отдавна — погледна го Кортни с разкаяние, — в мига, в който си тръгна. Разбрах, че не мога да изпитвам истинска радост, когато теб те няма наоколо. Не ме впечатляваха дори победите на Гас, не и както тази в Млади надежди. Фермата е важна за мен, Сет. Тя е в кръвта ми и сигурно винаги ще бъде. Айдъл ауър е моето наследство, но вече не е център на живота ми и никога повече няма да бъде… — Внезапно Кортни млъкна. — Преди седмица? Какво се е случило преди седмица?
— Отидох в Кентъки — каза Сет, блясъкът в очите му стана по-силен. — Мислех, че всички тези обаждания означават, че най-сетне си променила отношението си. Всъщност надявах се да е така. Но тъкмо преди да замина, получих официално писмо от Клей, в което ми съобщаваше, че ангажиментите ми по отношение на твоите дългове отпадат, защото си изплатила всичко. Бях объркан и се отбих в офиса на Клей, преди да дойда в Айдъл ауър. Добре, че го направих. Така си спестих труда да се превърна в най-големия глупак, освен това новата картина ми подсказа, че нещо се е променило.