— За какво говориш? — попита Кортни озадачена.
— За баща ти и проклетите му милиони, Кортни. Защо не ми каза?
— Не знаех, искам да кажа, знаех, но не знаех.
— Тази загадъчна реплика може да изразява точно това, което имаш предвид, но аз нямам никаква идея за какво, по дяволите, говориш.
— Не знаех нищо за него. Като всички останали и аз си мислех, че е мъртъв. Едва преди смъртта си дядо ми ми каза, че е жив и че мога да му се обадя, ако имам нужда от пари.
— Каза ли ти колко?
— Поне петнадесет милиона.
Погледът на Сет би могъл да смрази и изригващ вулкан.
— Значи ти ме остави да обиколя половин Кентъки, за да намеря клиенти за проклетата ти ферма, да си напрягам мозъка в търсене на начин да ти помогна да се справиш с дълговете, да докажа на всеки Том, Дик и Хари, че съм лудо влюбен в теб, като през цялото това време си седеше в огромната си къща и ми демонстрираше бедност и непоклатим дух, казваше, че животът ти е посветен на фермата и нейното възстановяване, а всичко друго остава на заден план, обясняваше колко се страхуваш от любовта и се чувстваш недостойна…
— Сет, моля те…
— Остави ме да дрънкам глупости за силния ти дух, който не се пречупва дори пред непреодолими препятствия, за куража ти за твоето сърце; и през цялото време си знаела, че стига да позвъниш на татенцето си, всичките пари, от които имаш нужда, ще потекат през телефонната слушалка. Сигурно доста си се забавлявала да ме гледаш как се правя на танцуваща мечка. Нали така ме нарече — голямо мече играчка?
— Сет, моля те, изобщо не е така!
— А как е тогава? Говориш ми така, сякаш не виждам фактите.
— Вярно е, знаех, че мога да се обадя на баща ми, ако съвсем закъсам, но е вярно и другото. Исках да се справя с всичко сама, без ничия помощ.
— Но защо не ми каза? Защо ме остави да се правя на глупак?
— Не можех, не исках никой да знае. Но ти казах да не ми помагаш, защото мога да се справя сама.
— Да ми кажеш, че можеш да се справиш и сама, при положение че в цял Лексингтън няма човек, който да вярва, че би могла да изкараш дори само до края на годината, не е същото, като да обясниш, че имаш тъпкан с пари баща, който е готов да ти изпрати петнадесет милиона, когато решиш да вдигнеш телефона.
— Ако толкова държиш да цитираш цифри, поне бъди точен. След като бъдат платени данъците, ще получа деветдесет и един милиона.
Сет пребледня.
— Господи, а аз се осмелявах да мисля, че се нуждаеш от помощта ми, за да избягаш от коварния капан на Фланъри. Сега разбирам защо си рискувала нищожната сума от двеста хиляди. А като си помисля и колко работих върху сделката… Никога не съм подготвял нещо толкова сложно, а щеше да бъде и сполучливо, но ти, разбира се, нямаше намерения да допуснеш осъществяването й, не и с всичките тези милиони в ръцете си.
— Сет, не беше така!
— Чудя се дори защо се занимаваш с Гас. Освен ако не е добър колкото Секретариат, той никога няма да струва и на половината на твоето състояние.
— Спри — изкрещя тя, без да забелязва, че спира движението за втори път в рамките на един час. — Опитах се да се свържа с баща ми, но не можах. Не бях планирала да отменям продажбата, просто така се получи.
— Ти си като ветропоказател, който се мести с всеки полъх на бриза.
— Грешката си беше твоя — продължи да крещи Кортни. Натрупаният в нея гняв изригна. — Никога не съм искала да идваш във фермата. Никога не съм те молила да продадеш Гас, да ми търсиш наематели или да ми израждаш жребчетата, да ми показваш проклетата си ферма или да преподписваш дълговете ми, да се влюбваш в мен или да ме караш аз да се влюбя в теб, да правиш любов с мен или каквото и да било друго от това, което непрекъснато вършиш. Но ти не ме слушаше! Винаги знаеше повече от мен. Пренебрегваше причините, които ти посочвах, без да си задаваш въпроса дали случайно нямам и други лични основания за действията си.
— Никога не си се вслушвала истински в това, което те съветвах. Дори когато организирах за теб най-добрата сделка в цял Кийнланд, ти я провали, защото не можеше да допуснеш, че съм прав. Толкова чудно ли ти се вижда, че се съпротивлявах срещу това да ме водиш за носа накъдето си поискаш?
— Не ме разбра, а и не се опитваш, Сет. Ти не знаеш какво е да не бъдеш обичан от никого, защото си известен и преуспяващ. Баща ти може и да е изгубил фермата си, но остатъкът от живота ти е поредица от успехи. Аз бях изоставена от родителите си на четиригодишна възраст, купена от дядо ми, който е бил ръководен от омразата към сина си, и обременена с огромна ферма, солидни дългове и още по-голямо чувство за вина. Понякога бях безсилна да направя нещо повече от това да посрещна следващия ден. Но ти никога няма да ме разбереш, не и с твоето мъжко превъзходство… Какво, по дяволите, беше това, в което се влюби, Сет? Идеята да изпълняваш ролята на сър Галахад за своята тъгуваща лейди Гуинивер или моето преизпълнено с желание тяло? Сигурно не си обичал нещастната трепереща глупачка вътре в мен. Изобщо не я харесваше.