Кортни се измъкна от библиотеката, стигна до колата си незабелязана от никого и потегли. Трябваше й време да помисли. През последните няколко месеца, откакто успехът на Гас превърна Айдъл ауър в място на кипяща дейност, непрекъснато изискваща вниманието й, Кортни си бе изградила навика да си почива като посещава фермата на Сет. Щеше да й се подиграва, ако знаеше, но на Кортни не й пукаше. Мястото беше тихо, никой не я безпокоеше, а и се чувстваше по-близо до Сет. Тук бе оставил част от себе си, която не можеше да сложи в куфар и да отнесе в Англия, Франция, Япония, Австралия, Южна Америка или някое друго от местата, посещавани от него, за да продава коне.
Докато спираше колата си под един вековен дъб, Кортни забеляза ягуара на Сет, паркиран в гаража. Не можеше да гледа тази кола, без да очаква всеки момент оттам да изскочи Сет и да тръгне към нея, огромното му тяло да закрие видимостта към всичко останало, а щастливата му усмивка да я накара да забрави, че има и други наоколо. Сега обаче при вида на колата в гърлото й заседна буца и Кортни прекалено ясно си спомни събитията от последните дни.
Тя мина зад къщата и тръгна към пасбището, където Сет държеше трите си кобили — онези, които му бе избрала. Животните бяха сами, жребчетата им престанаха да бозаят преди няколко седмици. Кортни се почувства по-близо до Сет. Покупката на кобилите беше нещо, за което му бе помогнала, и може би щеше да си остане единственото. По някакъв начин жребчетата и кобилите й даваха малка част от Сет. Макар и не много, засега това бе всичко, което имаше от него.
Сет захвърли вестника Дейли Рейсинг форм настрана. През трите месеца, откакто остави Кортни в Саратога, се бе затрупал с работа. Посети повече търгове, привлече повече клиенти и направи повече пари от когато и да било, но не можеше да изхвърли Кортни от мислите си за време по-дълго от няколко часа. Дори когато говореше с клиент, дори ако участваше в наддаване, Кортни бе едно от нещата, които носеше в подсъзнанието си и винаги излизаше на преден план.
След огромния й успех Сет се опита да убеди себе си, че тя повече не го иска, нито пък има нужда от него. Събрал бе стотици статии, буквално стотици хиляди думи за нея, Гас и за наследството, но от това болката само ставаше по-силна. Нищо не би могло да запълни празнотата или да излекува раната му.
Времето, когато настояваше да бъде на първо място, а дори и единственото нещо в живота й, му се струваше толкова далечно. Сега би се съгласил да го допусне поне последен. Три месеца бе убеждавал себе си, че да имаш половин хляб, все пак е по-добре, отколкото изобщо да нямаш.
Тази жена те накара да забравиш голяма част от гордостта си, шепнеше му гласчето. Но Сет го успокояваше с фалшиви клетви. Точно това гласче го вкара в беля — първо му диктуваше, че Кортни ще оцени нещата, които прави за нея, а после я наричаше неблагодарница, когато тя отказа да приеме предложенията му да й помогне. Дълбоко в себе си Сет бе ръководен от ирационален злостен импулс. Толкова го заболя след Саратога, че позволи на гнева си да надделее. Нека да види какво ще й бъде без мен, мислеше той, и ще промени отношението си.
Очакваше да го посрещне със сърдечно добре дошъл, когато се върна в Кентъки. Писмото на Клей го смути, но само за миг, беше нищо в сравнение с шока да разбере, че Кортни се къпе в пари, а Айдъл ауър процъфтява. Натрапчивият гласец му крещеше, че го е правила на глупак, че го е карала да преодолява препятствие след препятствие, знаейки, че би могла да има парите само ако вдигне телефона. Сигурно ти се е подигравала през цялото време, казваше гласчето, и е била доволна да види на какво може да подтикне един зрял мъж.
Беше отпътувал отново за Англия, изпълнен с гняв, който не се бе уталожил, когато се срещнаха на летището Хийтроу. Стотици хора стояха втренчени в тях, докато двамата си крещяха с всичка сила в средата на най-пълната зала по време на най-натоварената част на деня. Можехте да водите дебатите си и пред микрофоните на Би Би Си, шепнеше гласчето. Тогава съвсем щеше да те довърши.
Сет послуша гласчето и тръгна към самолета си. Продължи да му вярва още две седмици, но после го обхванаха първите съмнения. Гласчето още крещеше, дори по-силно, но Сет не можеше да забрави завинаги думите на Кортни и веднъж си позволи да се замисли над тях и да преоцени действията си. Оттогава гласчето така се разбесня, че Сет би го унищожил със собствените си ръце, ако само можеше да се докопа до него. Фактът, че гласчето беше част от самия Сет, по никакъв начин не облекчаваше положението.