Той знаеше, че наистина е виновен за всяко от нещата, в които го обвиняваше Кортни. Беше дори по-лошо. Сет оправдаваше постъпките си с егоистичното убеждение, че помага на жената, която обича. Не разбираше какво прави, дори когато тя му го изтъкваше, а това бе доста често. Себично чудовище… Чудеше се дали и Синтия го напусна по същата причина. Може би щеше да е по-добре, ако му го бе казала, макар да се съмняваше, че щеше да разбере думите й. Нуждаеше се от здрава броня от самоувереност, агресивност и непоклатимо добродушие, за да бъде добър търговец, и през последните няколко месеца бе свършил страхотна работа. Но същите характеристики го разделяха от най-скъпото му същество — Кортни.
Ядосан, той се изправи и отиде до прозореца. Не знаеше защо бе дошъл във фермата. Тя олицетворяваше толкова много неща, които му изглеждаха маловажни в момента, но му даваше усещането за спокойствие, което не бе изпитвал през последните месеци. Някак си го караше да се чувства по-близо до Кортни. Единствено тук можеше да вярва, че някой ден отново ще я спечели.
Не знаеше защо си мисли, че ще успее да я върне. След начина, по който се държа на аерогарата, тя сигурно не искаше да го вижда повече, независимо от това, което каза Марша. О, да, Марша му обеща да гние в ада повече от веднъж. Това бе причината да се върне в Кентъки първия път. Тя убеждаваше Сет, че Кортни го издирва, но когато се прибра, не намери нови съобщения от любимата. Марша настояваше, че Кортни още го обича, но той се съмняваше. Никой не бе изоставял Марша в средата на летището унизена и захвърлена.
С крайчеца на окото си Сет забеляза, че някой се движи надолу към пасбището. По дяволите, невъзможно бе се държат туристите надалеч от фермите, но Сет не можеше да си обясни защо някой ще идва е неговата. Тук нямаше известни коне, нито пък земята му се ползваше с популярност в бранша.
Това е Кортни, изкрещя съзнанието му. Но какво прави тук? Мислите му не можеха да подскажат на Сет какво да предприеме, но тялото му нямаше съмнения. В миг той се измъкна от къщата и хукна към пасбището. Забави крачка едва когато наближи Кортни.
Тя явно бе потънала в мисли и не усети, че някой се е приближил, беше изцяло погълната от конете. Странно защо му се стори, че е съвсем естествено да я намери тук. Не осъзнаваше колко е копнял за нея досега. Бе взел решение никога повече да не й позволи да си тръгне.
Не знаеше какво да й каже. Страхуваше се, че звукът на гласа му ще я прогони. Дали да се извини? Може би е по-добре да не споменава нищо и да се надява, че е забравила? Както обикновено, той послуша инстинкта си и направи нещо съвсем различно.
— Явно си нямаш достатъчно коне в Айдъл ауър и си хвърлила око на моето скромно трио?
Със странен стон Кортни се обърна при звука на гласа му. Един поглед към лицето му — твърде кратък за съзнателна мисъл — издаде глада, болката в сърцето му и я тласна към него. Сет се втурна към Кортни и гостоприемните му ръце отново я обгърнаха.
Кортни не познаваше по-приятно чувство от това да се намира в прегръдките на Сет, от облекчението да я държи здраво и да усеща целувките му на устните си. След месеците, през които й липсваше и се чудеше къде е, след опасенията, че никога повече няма да я вземе в ръцете си, облекчението беше като непоносима болка.
— Сигурен ли си, че искаш да се върна? — промълви тихо тя.
— Абсолютно — прошепна дрезгаво Сет в ухото й, докато го изследваше с уста. — Още ли се страхуваш?
— Вцепенена съм.
Дълго време стояха безмълвно, загледани в конете. Нямаше нужда да говорят за миналото, защото наистина беше минало, а не част от живота им. Може би това, че тя носеше рокля, а Сет излезе без сако и вратовръзка, бе някаква поличба.
— Защо дойде тук? — попита той най-сетне.
— Тук се чувствам по-малко нещастна — отговори Кортни и го прегърна по-силно. — Айдъл ауър олицетворява всичко, което ни разделяше. Това е твое и тук винаги се чувствам по-близо до теб.
— Достатъчно близо, че да се омъжиш за мен?
Тя вдигна глава към него.
— Ако още ме искаш…
— Никога не съм спирал.
— След като си тръгна от мен на летището, не бях сигурна, че е така.
— А аз не бях сигурен, че ти ме искаш, не и след всичко, което ми наговори.
— Какво промени решението ти?
— Нищо. Просто винаги съм искал да се оженя за теб. А твоето?
— Осъзнах, че съм била по-щастлива, когато си имах проблеми, но ти идваше да ме видиш. Защо не се обади?
— Подвеждащото чувство за лична обида. Можеш да го наречеш и наранено его. Отначало се ядосвах, че отхвърляш помощта ми. Предполагам, че никога няма да разбера желанието ти сама да изплатиш дълговете. Не можех да проумея и защо след всичко, което направих за теб, не ми даваш приоритет. — Кортни се опита да протестира, но Сет я накара да млъкне с целувка. — После отидох в Кентъки, научих за наследството ти и реших, че си ме правила на глупак. След всичко, което ми каза на летището, не можех да допусна, че наистина си влюбена в мен. Трябваше ми малко време, преди да разбера какво съм направил самият аз.