Когато ми подари „бо“, подготвено специално за мен, един джуджу от племето едо в Западна Африка ме помоли сериозно, ако накитът се скъса, да не се опитвам да го поправям и нанизвам отново, защото можело да е опасно. Обясни ми, че моето „бо“ изразявало динамичното равновесие между обектите на Вселената — между добро и зло, мрак и светлина, духовност и земна плодовитост. Предметът представлява една сложна и асиметрична плетеница от семена, шишарки, раковини, кристали, дърво и корали. Подредбата на елементите е толкова усложнена, че дори да го гледам с часове, трудно бих я възпроизвела върху лист хартия.
Бо или моджо само се подаряват, въпреки че често хората в Африка гладуват!
Никъде по света човек с повече духовно разбиране от това на една медуза не би въртял търговия с талисмани и амулети. А достатъчно е да отворите сайтовете, за да видите, че у нас го правят…
Слагат шепа билки в ивица хартия или, ако са особено „щедри“ в кожена кесийка, връзват с червен конец и продават нищо незначещия боклук за 15–20 лева.
Мога да соча още много примери в подкрепа на твърдението си, че шарлатаните — търгаши нищо не разбират от това, което правят. Какво бихте казали, например, за шокиращата тъпотия на твърдението, че направената „черна магия“, непременно в някакъв предмет, фетиш или кукла, действала, докато е заровена някъде?! Що за магове са тези, дето дори не са осъзнали, че всички магически въздействия са на енергийно ниво, а останалото е просто катализатор за концентрация на оня, който прави магията? Като говорят за ефекта на заровените предмети, тези европейски експерти показват, че са със степени назад дори от Австралийските аборигени. Възможно е, също така, ако проучат адреса на жертвата си, сами да поставят на скрити места, върху прага или заровени в саксия някакви страховити псевдомагически дрънкулки. Целта би била да убедят нещастния човек, че наистина е омагьосан и да оправдаят високите си хонорари за всеки пореден сеанс по „разваляне на магията“.
Вярно, понякога шарлатаните имитират добре външната страна на нещата. Не липсват изобилие от свещи, тамян, огледала и пентакли, както и куп други псевдоокултни символи. Просто декор за сценките, които разиграват. Всичко това прилича на кух орех, без ядка вътре. Тези занаятчии наизустяват дори формули и думи на силата и ги произнасят с дълбок и драматичен глас. Но, кажете ми, ако чуете папагал, научил се да дрънка много думи, ще го наречете ли добър оратор?
Докато при ясновидството и лечителството страда само портфейла на жертвата, при магията е по-различно. Точно затова фалшивите магове ме гневят особено много. За да спечелят повече пари, те често драматизират нещата и твърдят в хор, че на клиента непременно е направена черна магия, че тя не може да се развали с един сеанс (таксата се събира за всяко отделно посещение), че трябва да ползва определени субстанции, билки, талисмани и т.н. перо по перо, кесията на окултния търговец се пълни, а клетият човек изпада във все по-голям ужас.
В КАПАНА НА САМОВНУШЕНИЕТО
Знаете колко мощна е силата на човешката психика и въображение. Те се развихрят особено неудържимо, когато става въпрос за магия. Така човек, който не е омагьосан, на който всъщност му няма нищо, може да се разболее сериозно и дори да умре.
Известно е, че ако шаманът при Австралийските аборигени насочи заострена кост към свой съплеменник, това се смята за „магия за смърт“. Удивителното е, че жертвата започва да се чувства обречена. Залинява, спира да яде, става апатична и наистина умира. Всъщност, направеният от „магьосника“ жест няма нищо общо с магическите актове. Човекът умира просто под влияние на самовнушението.
Виждала съм африканец, на когото се смята, че джуджу е направил „черна магия“. Човекът започна да гледа с блуждаещ, изплашен поглед. Виждаше някакви сенки и призраци, подскачаше от най-малкия шум. Резултатът беше, че полудя.
Моя позната, психоложка, направила интересен експеримент. Надраскала нищо неозначаващи знаци, които приличали малко на арабски йероглифи. После свила хартията на руло и я овързала с разноцветни конци. За зловещ ефект, пъхнала и едно перо от гарван. После сложила предмета на прага на своя възрастна и наивна съседка. Като видяла, обаче, разширените очи на женицата и колко е пребледняла, се изплашила, казала й истината и прекратила опита. Горката жена била толкова щастлива, че не е омагьосана, че дори почерпила.