Инес бързо отиде да стори каквото нареди старата дама.
— Няма да посмееш! — предизвика я лейди Хорвил и стисна очи, когато върхът на острието лекичко поряза бялата й шия.
Смехът напираше да се излее от Пипа. Вдовицата бе извадила острието от абаносовия бастун с дръжка от слонова кост, който винаги носеше, когато бе недоволна. А сега бе проявила завидното хладнокръвие на опитен войник, който се изправя просто пред поредната си схватка.
— Сен Люк — каза вдовицата, а устните й леко се извиха от отвращение. — Къде е тази твар?
— Изостави ме — проплака лейди Хорвил. — Чакахме Етиен в една странноприемница… само че той така и не дойде. А Анри привлече вниманието на един принц, който идвал някъде от Ориента. И на всичкото отгоре ми задигна изумрудите, които милият стар Хорвил ми беше оставил.
По заповед на вдовицата лакеят бе изпратен да събере по-яките мъже от прислугата. Когато те пристигнаха, бяха натоварени със задачата да отведат лейди Хорвил и Лъшботам на сигурно място, а докато им бъде измислено подходящо наказание щяха да бъдат затворени заедно — тримата заедно с Франчът.
Той тръгна мълчаливо, за което Пипа бе много благодарна. Известно време се чуваше как Лейди Хорвил крещи всевъзможни заплахи.
— Ужас — обади се Сейбър, когато най-сетне в къщата отново се възцари спокойствие. — Ама че бъркотия! — И той закрилнически обгърна с ръка раменете на Елла.
— Бъркотия ли? — повтори вдовицата и се обърна към Рейчъл. — Ти си ни причинила зло, но сега ни направи голяма услуга и вярвам, че си страдала достатъчно. Като че ли няма да има нужда да те замесваме повече в това. Етиен… Той и онази жена ще се разобличат един друг и без твоя помощ. Можеш да вървиш.
Рейчъл кимна с глава и плавно излезе от стаята, без да каже повече нито дума.
— Е, добре — вдовстващата херцогиня на Франчът прибра острието в ножницата му и по лицето й премина изражение, което от всички, които някога бе виждала Пипа, бе най-близкото до усмивка. — Трябва да се справим с това малко затруднение, с колкото може, по-малко шум. Очевидно ще се наложи да има съдебен процес. Тези обвинения в престъпление трябва да бъдат отправени, но бързо и окончателно. Колкото по-скоро отзвучат клюките, толкова по-добре.
Сейбър остро се изсмя.
— В тази история ще има достатъчно клюки за цял един живот.
Това му спечели едно повдигане на вежда от страна на вдовицата.
— Трябва да уредим сравнително тиха сватба, но на която ще присъстват само най-отбрани гости. Ще уведомя веднага някои хора. — Херцогинята се замисли. — Ще се състои… хмм, една седмица след другия вторник сутринта. Така ще има време да пристигнат няколко важни свидетели. Трябва да се погрижим целият свят да разбере колко задружни сме ние, Франчътови.
— Сватба ли? — най-сетне попита Пипа.
— Разбира се. Толкова се радвам за теб, скъпа. И за… за теб, моя внук. — За първи път в очите на старицата се забеляза колебание, когато погледна към Кейлъм.
Той поклати глава.
— Струва ми се, че едва ли ще ви е толкова лесно да уредите такава сватба, ваша светлост. — Той все още отбягваше да срещне погледа на Пипа. — Определено не и преди да бъде проведено официално разследване и да бъде отсъдено решение от Камарата на лордовете.
Вдовицата надменно сви рамене.
— Глупости! Влиянието ми се простира далеч отвъд Камарата на лордовете. Всичко ще бъде сторено много умело и вие ще се венчаете с кралска благословия.
За първи път от много часове насам Пипа откри в себе си достатъчно сили, за да бъде истински ядосана. Тя троснато се изправи на крака и като отблъсна ръката, която Жюстен се втурна да й предложи, тръгна бързо към вратата.
— С кралска благословия или не — рече тя, — никога няма да се омъжа за този негодник!
— Заради собствената си чест, скъпа моя, смятам, че ще го сториш — каза Кейлъм, а грубият му глас я накара да спре. Когато Пипа се обърна към него, той рече: — Бих предпочел по-вярна и по-учтива булка, но несъмнено и така ще се справяме достатъчно добре.
Виконт Хънсингор взе една кристална гарафа с бренди и започна да налива щедри дози в чаша след чаша.
— Един тост ми се вижда тъкмо на място. — Той вдигна чашата си и отпи дълбоко, без да чака някой друг да се присъедини към него. — Пия за безкрайната си благодарност, че не съм бил първороден син!
29
Някъде отдалеч долиташе шумът на веселбата. Извисяваха се мелодии на цигулка и на арфа.
Тържеството за сватбата му. Неговата и на новата му съпруга.
Кейлъм се стараеше да не поглежда към Пипа.