Бяха седнали — той и Пипа, Арън, маркиз Стоунхейвън и неговата русокоса съпруга Грейс — под куполообразния свод на малък изящен салон на етажа над балната зала, където, под председателството на херцогинята, се провеждаше празненството с отбраните гости.
Жизнерадостни стенописи в италиански стил красяха позлатения свод. Мебели, някога принадлежали на някой престолонаследник, допълваха с разкоша си обстановката.
Всичко това беше негово.
А той се чувстваше като в ад.
— Струан постъпи много лошо, като замина така — проговори Арън, когато мълчанието стана прекалено тягостно. — Изглежда, има навика да хуква нанякъде в най-неподходящия момент.
— Той остана толкова, колкото му бе възможно, Арън — каза Грейс, а гласът й звучеше изключително разтревожено. Прелестните й кафяви очи бяха някак потъмнели, когато се обърна към съпруга си. — Той ме увери, че не можел да чака нито миг повече, за да замине за Дорсет с онези мили деца.
— Струан ми е сърдит — рече Кейлъм, — макар че не мога да разбера защо.
Арън изсумтя.
Тогава Кейлъм най-сетне погледна Пипа.
— От онази ужасна нощ, след като едва не се бяха удавили заедно, до тази сутрин в параклиса на замъка, те нито веднъж не се бяха виждали. Кейлъм бе гледал как неговата невяста се приближава към него като през мъглата на шотландските планини — цялата само нежност и роса, забулила своята прелест. А после техният обет за вярност — който би трябвало да го направи най-щастливия човек на света, — му се бе сторил като далечен шепот.
Роклята й беше семпла. Чисто бял тюл върху сатен, с квадратно деколте и дълги тесни ръкави. Перли и розови пъпчици прихващаха тюла в края на полите й на дипли, под които се разкриваше сатенът, а нанизи от същите бели перли бяха вплетени в черните й коси. Кейлъм се учуди, че Пипа не е пожелала да си сложи прословутите диаманти на Чонси, особено при такъв повод. Но пък тя не беше жена, която да се стреми към показност.
— Да не би нещо в мен да ви притеснява, ваша светлост? — попита тя.
Кейлъм се сепна и погледна невероятните й сини очи.
— Нищо друго, освен онова, за което вече и двамата сме наясно, ваша светлост.
— Господи, дай ми търпение! — измърмори Арън.
— Ще ти даде, не се бой — обади се Грейс, като плъзна малката си ръка в неговата огромна длан.
— Колко мило от страна на моята баба да ни уреди тази очарователно интимна отмора от празненството — каза Кейлъм.
Грейс си затананика нещо, но след миг отвърна:
— Тя е много предвидлива, Кейлъм. Всички знаем през какви изпитания сте преминали ти и Пипа.
Арън и Грейс бяха пристигнали заедно с невръстната си дъщеричка Елизабет преди два дни и неуморно, но неуспешно, се опитваха да сдобрят Пипа и Кейлъм.
— Искаш ли малко шампанско, Пипа? — попита Грейс, като стана и взе една чаша от сребърния поднос. — И една мъничка паста може би? Кълна се, не те видях да хапнеш абсолютно нищичко, а ще ти трябват сили за… О! — И тя ужасно се изчерви.
— Не, благодаря — отвърна Пипа.
Тя беше толкова красива! Кейлъм потисна внезапно обзелото го желание да я грабне в прегръдките си. Но тя бе позволила вярата й в него да бъде разклатена. И Бог знае още какво бе позволила!
— Люби ли те онзи мъж? — изтърси той, неспособен да сдържа този въпрос нито миг повече.
Грейс се отпусна ужасено до Арън, а той на свой ред отправи към Кейлъм поглед, който би трябвало да смрази сърцето му и всичко живо в него.
— Е? — настоя Кейлъм. — Люби ли те?
— Как можа! — прошепна Пипа и той видя проблясването на сълзи в очите й.
Той сведе глава.
— В онази нощ, нощта, когато беше отвлечена, ти ми каза, че съм те желаел само от егоизъм. Ти се съмняваше в мен. И си му повярвала, когато е казал, че аз съм наредил да те отвлекат.
— Не знаех на какво да вярвам!
— Наистина, сватба за чудо и приказ — отбеляза Арън. — Става късно. Може би е време да се оттеглите към брачното щастие.
— Арън — изсъска Грейс.
Дискретно почукване извести за пристигането на вдовицата. В чест на сватбата тъмнолилав цвят бе заменил обичайното черно на дрехите й и тя се усмихна благосклонно на четиримата присъстващи в стаята.
— Надявам се, че се забавлявате. Жюстен чудесно се справя с положението долу, затова можах да дойда, за да ви прочета двете писма, които получих.
Пипа притисна облечената си в бяла ръкавица ръка към лицето си и Кейлъм видя, че пръстите й трепереха. Как щяха да преодолеят тази криза?
— Филипа — рече вдовицата, държейки лист хартия в ръката си, — зная, че ще се зарадваш да разбереш, че моето писмо — всъщност писмото, което написах преди няколко седмици, — е пристигнало при баща ти. Добрият късмет е помогнал неговият отговор да пристигне именно на този ден. Скъпият лорд Чонси ти изпраща поздравленията си и казва, че тъй като брачната церемония и празненствата ще приключат, преди да успее да пропътува от континента до дома, желае да бъде уведомен за раждането на първото ти дете. Тогава определено щял да присъства.