Но Пипа не бе толкова сигурна. Дори внезапно почувства дълбоко безпокойство.
— Това означава ли, че сватбата може да се състои по-рано от очакваното? — попита тя и затаи дъх.
— В никакъв случай! — Възмутеното ахване на жената прозвуча като експлозия в притихналата къща. — Та това ще е краят! Из цял Лондон ще тръгнат какви ли не слухове.
— Така ли?
— Всички ще си помислят, че вие… — Вдовицата прочисти гърло. — Все още има много въпроси, по които трябва да те инструктирам. Да, наистина… Много неща. Колко жалко, че си отраснала без майка. Явно се налага аз да се нагърбя с тези неприятни задължения. И ще го сторя, защото залогът сега е бъдещето на рода Франчът.
Преди Пипа да успее да попита дали това тъй злокобно изявление се отнася до нещо друго, освен до важността на нейната зестра, вдовицата леко докосна бузата й и тръгна нагоре по стъпалата. Пипа дискретно почака малко, после пъргаво изтича по стълбището и по коридора до спалнята си, която бе прекалено студена и прекалено елегантна, за да е по вкуса й.
Нели Бъмстед едва не подскочи от радост при завръщането на Пипа По-дребна от своята господарка, руса и с искрящи сиви очи, тя се стрелна откъм наблюдателния си пост до прозореца и издърпа сатенената чантичка на Пипа от китката й.
— Нямаше нужда да стоиш будна и да ме чакаш, Нели — рече Пипа.
— О, я стига, милейди — леко провлаченият северняшки акцент на Нели прозвуча някак топло и утешително познато за слуха на Пипа. — Ами аз по-скоро главата си отрязвам, отколкото да не ви чакам да се върнете от тоя бал. Вълнуващо беше, нали?
Пипа въздъхна.
— Всичко беше голяма досада — рече тя.
— О, я стига, милейди. Сигурно е било тъпкано със знатни особи. — Нели изникна пред Пипа и я погледна право в очите: — И с много прекрасни господа? Имаше ли хубави червени униформи със златни ширити и такива работи? Като дойдох при вас, си мислех, че ще има какви ли не чудесии за гледане, но…
— Баща ми винаги е бил тих човек — каза Пипа и си помисли, че прекалено зает би било по-точно определение. — Искам да кажа, откак почина майка ми. Когато е била жива, имението Дауънхил почти винаги е кънтяло от смях. Татко ми го е казвал.
— Да, знам — каза Нели, а в гласа й нищо не подсказваше, че се е примирила с положението. — И мама ми е разправяла как Дауънхил било най-оживеното имение в цял Йоркшир. Мислите ли, че по-честичко ще има увеселения на онова място за чудо и приказ… — Нели покри с ръка устата си и трепна засрамено. — Исках да кажа, в замъка на херцога? Просто се чудех, защото той почти не си стои вкъщи тук, в Лондон.
— Нямам представа какви са привичките на херцога в замъка Франчът — каза Пипа. Знаеше само едно: въобще не желаеше да научава. — Земите му са красиви, толкова красиви, колкото и нашите в Корнуел, а и много по-обширни, разбира се. Там сме съседи, предполагам. Когато мама беше още жива, всяко лято ходехме в Клаудсмур. След… Ами, оттогава рядко посещаваме Корнуол и никога не сме поддържали близки отношения със семейство Франчът.
— Колко странно, особено като се има предвид, че връзката между двете семейства съществуваше от векове.
— Значи познавате околностите там, милейди — предположи Нели.
— И то доста добре — съгласи се Пипа. — Винаги ми е било приятно да изследвам дивите хълмове около Клаудсмур. Но наистина ми се ще да можехме да се върнем в Дауънхил — добави тя, без да е имала намерение да казва подобно нещо.
— О, милейди — рече Нели, а в очите й се появи тревога. — Елате да седнете до огъня. Аз пък ще ви сваля пантофките и ще ви разтрия краката. Това винаги ви е харесвало.
Стаята бе обзаведена в розови тонове, което на Пипа горе-долу й харесваше. Не харесваше обаче високия балдахин на леглото, който я караше да се чувства така, сякаш лежи на дъното на кладенец, нито пък ужасно коравите столове и позлатените маси, които въобще не позволяваха на човек да се отпусне. Въпреки това тя послуша Нели и седна на един стол до огъня.
— Лейди Жюстен ви донесе подарък — рече Нели и кимна към една маса встрани от стола. — Каза да ви предам, че се надява да не я сметнете за прекалено самонадеяна, задето ви подарява нещо, което сама е направила.
— О! — Пипа взе в ръце мъничка кукла с розово лице от порцелан и черна коса, фризирана на букли.
— Не куклата, разбира се — рече Нели. — Не е правила куклата, а роклята й. Лейди Жюстен каза да ви обясня, че е видяла такъв модел в магазина на Акерман и сметнала, че ще изглеждате прекрасно в подобна рокля.
Нели поспря, за да си поеме дъх, и Пипа възкликна, удивена от фините детайли на перфектно изработената рокличка.
— Та това е новият цвят, който тъкмо излиза на мода, маково червено — рече тя за рокличката от индийски муселин. — И златните дантели са просто чудесни! Наистина такава рокля страшно би ми харесала.