— Подходящият момент е сега.
Кейлъм рязко се обърна с лице към него и взе чашата шампанско, която Арън бе налял от бутилката, оставена за младоженците.
— Няма нужда да се бърза — каза Кейлъм и пресуши чашата, после си наля още веднъж — Това място, което по право ми принадлежи, вече стана мое с одобрението на семейството ми. Ще трябва да свикнем с много неща.
— Лейди Жюстен и младият Сейбър са безкрайно радостни да те приемат за член на семейството — напомни Арън на Кейлъм. — А тази стара… вдовицата е тесногръда жена, която е превърнала честта и гордостта на рода си в едничка цел на живота си. Тя ще ти дари обичта, на която е способна. А твоята съпруга ще ти даде достатъчно обич за всички, достатъчно, дори и да се удавиш в нея, приятелю.
— Ти чу последните й думи към мен — рече Кейлъм. — Каза, че ще се нуждая дори от нещо повече от кралската благословия през тази нощ. Много добре. Аз пък намирам, че точно в момента нямам сили да понеса неприязънта й. А онова, което дългът повелява, трябва да бъде свършено едва когато възникне нужда от това. Арън се усмихна.
— Нима се опитваш да ми кажеш, че нуждата не възниква всеки път, когато погледнеш това прелестно създание?
— Не се опитвам да ти кажа нищо. — Чашата рязко се спусна върху подноса и Кейлъм едва не разкъса пояса, жилетката и ризата си, когато ги задърпа, за да ги съблече. — Уморен съм. Смятам да си легна.
— Кажи ми само едно нещо, и ще си тръгна.
— Казвай! Само ме остави на мира.
— Обичаш ли я?
Приятелят му от детинство не успя достатъчно бързо да надене маската на лицето си. Преди да се промени изражението на Кейлъм, Арън забеляза дивия копнеж в така познатите му тъмни очи.
Арън с въздишка се отдалечи от камината и взе своя фрак.
— Не казвай нищо повече — каза той на Кейлъм. — Несподелената любов е много мъчителен другар в леглото. Желая ти весело прекарване с нея.
Грейс реши, че това ще е чудесна тренировка за времето, когато ще й се наложи да обяснява на Елизабет деликатната тема.
— Той е младоженец — каза тя на Пипа. — И сега става въпрос тъкмо за това.
— Той ме мрази. О, Божичко!
— Той не те мрази. Точно обратното. Имам особени предчувствия, пък и разбирам от тези неща.
Някакъв слаб интерес проблесна в очите на Пипа.
— Така ли?
— О, да! Арън, маркизът, въобще не вярваше на дарбата ми да предусещам нещата, докато способностите ми не бяха доказани на няколко пъти. Бих ти разказала за някои от тези случаи и ще го сторя, когато имаме време.
— Сега имаме време.
— Не в този момент. Трябва да се погрижим за много по-сериозни неща. Кейлъм много те обича. И ти го обичаш от цялото си сърце.
За най-голямо неудобство на Грейс, Пипа тихичко заплака.
— Всичко е такава досада! Ти си права. Наистина го обичам. Но той вярва, че аз съм повярвала възможно най-лошото за него, и това показва липсата на доверие помежду ни. А и той си мисли, че може да съм… Ами, той си помисли, че може да съм позволила някакво интимно поведение с Франчът… с мъжа, когото мислехме, че е Франчът. Как бих могла да му простя за това, че е допуснал подобно нещо?
— Можеш да му простиш. И двамата сте жертви на изключително необичайни обстоятелства, но всичко вече свърши. Време е да споделите радостта от любовта си.
— Глупости.
— Моля?
— Вдовицата го казва. Аз никога не съм харесвала тази дума, но в момента ми се струва напълно подходяща.
Грейс наля течен шоколад в две малки чашки. Едната подаде на Пипа.
— Постопли се. Трябва да обсъдим някои неща, а се налага да го сторим по-бързичко. Сега са ти нужни живителните сили, които горещият шоколад влива в човек. Съпругът ми трябваше да се научи да използва шоколада в подобни обстоятелства.
— Ти си най-милото създание, което съм срещала — каза Пипа.
Грейс лекичко се изчерви от удоволствие.
— Чувствам, че сега съм длъжна да помогна на теб и на Кейлъм да превъзмогнете това трудно положение.
— Предполагам, че собствената ти сватба е била като истинска приказка. Сигурна съм, че от всеки поглед на маркиза е личало колко те обожава, както е и сега.
Сърцето на Грейс трепна от радост. После тя явно си припомни онзи ден и каза:
— Арън беше голям дръвник. Арогантен, самонадеян глупак, на когото все някой трябваше да даде добър урок.
Пипа леко зяпна от изненада.
— Наистина ли?
— Да-а… — Налагаше се Грейс да бъде абсолютно откровена. — А и самата аз бях повече от леко глупавичка, но това е съвсем друга история. Само ще ти кажа, и то накратко, че нашата сватба започна като сън и едва не завърши с катастрофа. И все пак, сама виждаш колко добре сме превъзмогнали всичко.