А вдовстващата херцогиня сигурно направо ще припадне, дори и само при мисълта, че Пипа би могла да облече нещо толкова дръзко и модно.
— В нея ще сте като бонбон — каза Нели с разпалената преданост, която Пипа харесваше у нея. — С черните ви коси и с тази бяла кожа, ще сте красива като картинка в нея.
Пипа се усмихна свенливо и докосна тюрбана на куклата от червен и златист креп, после огледа мъничките перли, които сръчните пръсти на Жюстен бяха закрепили като обици.
— Лейди Жюстен е много находчива — каза тя и въздъхна. — И е толкова мила! Надявам се да станем приятелки.
— Вие имате златно сърце, милейди — рече Нели. — Няма жив човек, който да не се гордее да е ваш приятел.
Дали Кейлъм Инес би искал да бъде неин приятел? Пипа поклати глава и залюля куклата в прегръдките си.
Нели повдигна краката на господарката си върху ниско столче.
— Не се и съмнявам, че на бала сте си съсипала краката от танци — рече тя, докато сваляше бежовите сатенени пантофки, избрани от вдовицата в тон с бежовата рокля, която ни най-малко не бе по вкуса на Пипа. — Сигурно се радвате, че нейна светлост доведе онзи вятърничав учител по танци, та той поне да ви научи на стъпките и на такива работи.
— Да — разсеяно отвърна Пипа. — Не, че от това станах по-малко непохватна.
— О, я стига, милейди — възкликна Нели. — Ако от време на време се случва да съборите нещо, то е само защото се притеснявате, не от друго. Просто си знам, че сте се забавлявала на бала.
Пипа нямаше как да обясни на практичната, макар и романтична, Нели, че на бала се бе чувствала самотна и тъгуваше за дома.
— Всички дами в разкошни рокли ли бяха, милейди?
— Наистина разкошни — отвърна Пипа.
Нели дълбоко въздъхна и прокара ръка през гъстата си руса коса, която сякаш никога не искаше да се подчини на фибите и гребена.
— И господата ли бяха така красиви?
— Май прекалено много се интересуваш от господата — сгълча я ласкаво Пипа.
— Знам — усмихна се Нели и хубавичкото й лице засия. — Хубаво ми е да си мечтая. Докато човек мечтае, никога не е самотен или разочарован, така мисля аз. Ама на вас, то се знае, не ви трябват мечти, защото животът ви ще е като истинска приказка, милейди.
Как би могъл един едър, винаги сърдит мъж, който очевидно предпочита компанията на друга жена, да осигури на Пипа, ако не щастие като от приказките, то поне един сравнително приятен живот?
— Струва ми се, че мечтите са най-хубавото нещо — каза тя. — Мечтите са си само твои и когато мечтаеш, можеш донякъде да ги контролираш.
Нели, коленичила пред Пипа, за миг поспря да масажира стъпалата й.
— Значи и вие мечтаете? Говорите така, сякаш наистина знаете какво е.
— Мечтая — съгласи се Пипа и си спомни как голямата уверена ръка на Кейлъм Инес бе докосвала кръста й.
— Нали танцувахте всеки танц? Сигурна съм, че е така.
— Танцувах само веднъж — отвърна Пипа, преди да успее да се спре.
— Само веднъж? — Нели безцеремонно пусна крака на Пипа върху столчето. — Веднъж? Ами какво правихте през останалото време? Мислех си, че херцогът ще ви върти из балната зала през цялата нощ, само и само да се изфука с вас.
Пипа се усмихна и импулсивно се наведе, за да целуне бузата на Нели. Прислужницата остана толкова изненадана, че Пипа се почувства неловко заради постъпката си.
— Може би херцогът просто не се е чувствал добре — предположи Нели, като отново се зае да разтрива стъпалото на Пипа. — Хубаво ли е да танцувате с него?
— Не зная.
— Не знаете?!
— Така и не танцувах с него.
— Но нали казахте, че сте танцувала с него веднъж.
По страните на Пипа изби руменина.
— Казах, че танцувах веднъж. Но не казах, че съм танцувала с херцога.
Нели седна на петите си и огледа Пипа с неприкрито изумление.
— Танцувала сте с някой друг? — прошепна тя. — С друг мъж?
Пипа неловко махна с ръка.
— Нищо особено.
— Познавахте ли го вече?
— Не.
— Не? Танцувала сте с непознат? Кой беше той?
Парещото усещане в страните на Пипе се разля по цялото й тяло.
— Казах ти, не зная. А и не е важно. Повече никога няма да се срещнем — при тези думи тя почувства как сърцето й бавно безрадостно се сви.
— Но трябва да сте узнала поне името му — каза Нели, като изправи рамене. — Не, че това ми влиза в работата. Нито пък въобще трябва да питам.
— Кейлъм Инес — Пипа се втренчи в огъня. — Мисля, че е от Шотландия.
— От Шотландия? Господата от Шотландия имат прекрасни гласове, нали?