— Да — рече тя, напълно объркана. Херцогът бе така ядосан на господин Инес, задето танцува с нея, че бе готов да го извика на дуел!
Финч вече се бе обърнал и се отдалечаваше към къщата.
— Това е ужасно — рече Пипа и се заоглежда като обезумяла. — Истинско бедствие! Разруха. Катастрофа. Катаклизъм.
Финч, който вече се намираше доста далеч, почти до къщата, дори и не трепна.
— Ох, каква досада, ужас, ужас! — Пипа се завъртя, после отново се завъртя. Стоеше си там, кършеше ръце и се взираше безпомощно към терасата.
— Какво има? — попита Нели. — Кое е бедствие… и всичките ония ужасни работи?
— Ами… — Не, трябва да запази спокойствие. Трезвият разсъдък винаги се смяташе за една от най-ценните й черти. Бог й е свидетел, тя наистина не притежаваше нито едно от другите качества, необходими на една млада дама, за да постигне успех в обществото, освен глупавата зестра, която я бе довела до това окаяно положение. — Трябва да се върна в къщата веднага. Ела с мен, Нели. Каквото и да стане, дръж се спокойно.
— Да…
— Не показвай никакви признаци на вълнение — краката на Пипа летяха по пътеката. — Най-добре ще е да се престориш на малко отегчена, все едно, каквото и да се случва, то е възможно най-обичайното нещо. Разбираш ли?
— Не.
Бяха стигнали до стълбището към терасата и Пипа тревожно погледна Нели, преди да се втурне нагоре, да прекоси терасата и да влезе сред тучната зеленина на оранжерията, която бе любимото й местенце в къщата.
— Просто ще трябва да кажа на Финч да го отпрати — рече тя. — И то веднага. Преди да се е случило непоправимото.
Пипа бе стигнала почти до края на едната от пътеките, обградена от двете страни с палми, когато чу дълбок мъжки глас:
— Няма нужда да ми показвате пътя. Оттук мога и сам да се ориентирам.
Пипа рязко спря, за да потърси път за бягство, а Нели се блъсна в гърба й.
Той се появи на вратата, слезе с една крачка двете стъпала към оранжерията и видя Пипа.
На дневна светлина, с лице, върху което танцуваха сенките на растенията, той изглеждаше дори още по-привлекателен, отколкото го помнеше.
В този опасен момент абсолютно най-доброто решение бе да се престори, че дори не си го спомня.
— Добро утро, лейди Филипа — каза той.
Сърцето й спря.
— Искрено се надявам, че не идвам прекалено рано.
Сърцето й беше спряло да бие. Скулите му бяха малко къси. Не бе забелязала това или пък, ако го е забелязала, е имало още толкова много други неща за запомняне, че го е забравила. Да, той наистина притежаваше най-невероятните скули. А и, като че ли не бе успяла да запомни устата му така добре, както заслужаваше. Ако за устата на един мъж можеше да се каже, че е красива, то този мъж със сигурност щеше да е Кейлъм Инес. С ясно очертани краища, устните му се извиваха просто… просто… ами просто се извиваха.
А очите му бяха почти черни, с извити мигли… Черни и проницателни и… питащи.
Пипа си спомни за плана си и леко се извърна настрани.
— Това е пътят към градините, сър. Вероятно сте се запътил в грешната посока? Или може би сте сгрешил къщата?
Оох, че глупаво прозвуча! Господин Инес леко наклони глава.
— Не мисля.
— Аз пък съм сигурна, че не е сгрешил — внезапно обяви Нели. — Явно не виждате добре, милейди. Казах ви навън да не се взирате в слънцето. Повредило ви е очите. Та това е господин Кейлъм Инес! Бих го познала навсякъде.
Пипа стисна ръце пред гърдите си и се постара да не се сгърчи от унижение.
— Само го погледнете — нареди Нели. — Толкоз висок и с ей такива широки рамене. И няма нужда от подплънки, милейди. Точно какъвто ми го описахте.
— Нели, не мисля…
— Знам, милейди. И се старая, колкото мога, да правя, както ми наредихте, та и аз да спра да мисля. Ама е трудничко. В косата му има червени отблясъци. А краката му…
— Нели!
Прислужницата набързо направи реверанс и рече:
— Да, милейди — след което се оттегли на няколко метра.
Пипа се обърна отново към господин Инес.
— Простете — каза тя. — Както спомена Нели, слънцето… О, каква бъркотия! Разбира се, че ви познах! Разбрах кой сте още в мига, в който се появихте… Даже, преди да се появите, Финч ми донесе визитната ви картичка, така че знаех за пристигането ви.
— Моля ви — каза той изключително тихо. — Не се разстройвайте. Дойдох без предупреждение.
— Това не е извинение за лъжите и преструвките ми — каза му тя. — Баща ми винаги е държал на честността, и аз много го харесвах за това. Честността нарежда нещата по най-добрия начин. Честността помага на човек да живее в мир със себе си.
— Несъмнено — съгласи се господин Инес.
— Просто ме слисахте, защото снощи херцогът бе много ядосан от вас… от нас. Когато Финч донесе визитката ви, веднага се уплаших да не би негова светлост да ви види и да поднови опитите си да ви извика на дуел.