— Моля? — рече той, като се обърна към господин Инес. — Май не чух добре. Не е възможно да си ми казал как да се отнасям към собствената ми годеница!
— Ако предупреждението да сте нежен с нея спада към съветите как да се отнасяте, тогава да, ваша светлост. Да, казах ви как да се отнасяте към една благородна дама.
— Безочлива свиня! — изрева херцогът. — Назови секундантите си.
— Етиен! — Лейди Жюстен забързано влезе в стаята, а накуцването й бе по-силно от обикновено. — Етиен, ето къде си бил! Чакам те вече цялата сутрин.
Пипа удивено се втренчи в бъдещата си зълва. Никога досега, през четирите седмици, откак се бяха запознали, тази дама не бе проявявала дори и най-малък признак на вълнение или тревога, за каквото и да е. От първата им среща Пипа бе решила, че Жюстен е най-затворената в себе си и вероятно най-нещастната жена, която някога е срещала.
Обърканото изражение на херцога подсказваше, че и той е не по-малко изненадан от Пипа от вълнението на сестра си.
— Да не си болна? — попита той и гласът му прозвуча така, сякаш бе възможно наистина да е загрижен.
— Аз… ни най-малко.
— Изглеждаш превъзбудена, Жюстен. — Херцогът, чиито импозантни вечерни дрехи вече носеха белезите на многото часове, прекарани в тях, сега хвърли един яростен поглед към господин Инес и едва тогава се приближи към сестра си, за да я огледа по-внимателно. — Не изглеждаш на себе си. Лицето ти е зачервено. Да не би да имаш треска?
Жюстен притисна тънките си ръце към бузите си.
— Добре съм, благодаря — рече тя и този път гласът й леко потрепна. — Има някои важни въпроси, които мисля, че трябва да обсъдим.
— Сега ли? — Гласът на херцога прозвуча невярващо. — Не виждаш ли, че тук се случва нещо важно?
— Да, разбира се — съгласи се Жюстен. Макар че куцаше, тя с достойнство отиде до канапето, на което седеше Пипа, и се разположи до нея. — Представи ми нашия гост, ако обичаш.
Молбата й бе последвана от мълчание.
Тъмната коса на Жюстен бе гъста и въпреки всички опити, да бъде обуздана в прическа, няколко къдрици винаги се измъкваха на свобода около лицето. Вече всички се бяха примирили, че на тридесет и четири години, тя вече е обречена да си остане стара мома, но Пипа просто не можеше да погледне удивителното лице на Жюстен и високата й стройна фигура, без да си помисли, че непременно съществуваха мнозина мъже, които биха се гордели да я имат за съпруга.
В този момент лейди Жюстен Гървин изглеждаше истински разцъфнала и… Пипа внезапно разбра, че тази уравновесена, неизменно спокойна и изискана, жена в момента е направо вбесена.
— Да го представя? — Херцогът се огледа около себе си, сякаш търсеше обяснение за ненормалното поведение на сестра си.
— Струва ми се, че е редно гостите да бъдат представяни, Етиен. — Жюстен изправи рамене и погледът на Пипа бе привлечен от удивително откритие. В косите й се бяха заплели няколко зелени листа. Пипа бързо погледна към краката на Жюстен — пантофките й бяха влажни.
Значи трябва да е била в оранжерията, когато… Пипа почувства как се изчервява. Жюстен много вероятно е била скрита между растенията и е видяла как господин Инес я целува.
После е влязла през другата врата, за да успее да пристигне навреме и да прекъсне неизбежното гневно избухване на херцога? Колко странно!
— Това е господин Кейлъм Инес — чу се да казва Пипа. — Господин Инес, това е бъдещата ми зълва, лейди Жюстен Гървин.
— За мен е удоволствие да се запозная с вас, господин Инес — каза лейди Жюстен със силен глас, нещо съвсем непривично за нея. — Желаете ли освежително питие?
Откъм херцога долетя някакъв сподавен звук.
Господин Инес, който до появяването на лейди Жюстен изглеждаше напълно невъзмутим и спокоен, сякаш седеше на масата за закуска и си четеше сутрешния вестник, сега просто се втренчи в лейди Жюстен онемял.
— Къде живеете, господин Инес? — попита Жюстен.
Пипа я гледаше неразбиращо.
Херцогът направо зяпна.
От един ъгъл долетя леко подсмърчане, което напомни на Пипа за присъствието на Нели.
— Домът ми… — господин Инес пристъпи към Жюстен и протегна ръка към нея. Когато тя му подаде ръката си без никакво колебание, той я пое и се загледа напрегнато в лицето й. — Засега съм отседнал на Хановър Скуеър, милейди. А съм отраснал в замъка Къркълди в Шотландия. Лорд Стоунхейвън, бащата на сегашния маркиз, ме прие в дома си, когато бях още невръстно момче, и стана мой настойник. Иначе съм подхвърлено дете, мадам.
Жюстен се усмихна — едно събитие, само по себе си така необичайно, че Пипа вдигна ръка и притисна гърлото си. Когато Жюстен се усмихваше, тъмните й очи засилваха и на бузите й се появяваха трапчинки.