— От начина, по който говорите за него, мога да отгатна, че дълбоко сте се възхищавал на вашия настойник, господин Инес — рече тя. — Оценявам вашата прямота относно произхода ви. Много мъже не биха говорили толкова искрено.
Жюстен харесваше Кейлъм Инес.
Пипа преглътна и се опита да подреди мислите си. Жюстен го харесваше заради това, че в този мъж инстинктивно бе доловила благородството му, а не в романтичния смисъл, в който той привличаше самата нея… Тя тайничко прехапа език. Нямаше никакво извинение за подобни мисли.
— Наранили сте крака си, милейди — каза господин Инес. Той все още държеше ръката на Жюстен, и то вече в двете си ръце. — Това от скоро ли е, или се е случило много отдавна?
Никой никога не споменаваше накуцването на Жюстен.
— Вижте какво! — гневно се намеси херцогът. — Бихте ли освободил от присъствието си сестра ми? И то веднага! Какво безочие, да задавате толкова лични въпроси на една дама! При това, неудобни въпроси. Елате с мен, за да приключим по нашия въпрос.
— Случи се в имението Франчът — рече лейди Жюстен така, сякаш брат й въобще не бе проговарял. — В замъка Франчът. Той се намира в Корнуол, на крайбрежието. Често ходехме с дойката ни на брега.
— Няма нужда да изравяш сега тази история — нареди херцогът.
Пипа го гледаше и почувства как я изпълва отвращение към този човек. Лицето му бе зачервено, очите — подпухнали. Беше виждала някои господа, познати на баща й, точно в този вид. Винаги, след като си тръгнеха, баща й говореше с голямо неодобрение за тях и споменаваше вредата от силните алкохолни напитки и от това, което той наричаше лекомислен начин на живот.
Като се опря на ръцете на господин Инес, лейди Жюстен се изправи.
— Кракът ми се заклещи между скалите. Тъкмо настъпваше приливът. Колкото повече се дърпах, за да се освободя, толкова по-здраво се заклещвах.
— Всичко това е минало — рече херцогът.
— Да — съгласи се лейди Жюстен. — Кракът ми бе счупен по онзи сложен начин, по който се чупят детските кости, затова и не зарасна добре. — Тя здраво разтърси ръцете на господин Инес, след което го пусна. — Но пък аз не се удавих, така че всичко е наред, нали виждате.
Господин Инес бе съвсем притихнал. Продължаваше съсредоточено да се взира в лейди Жюстен и Пипа изпита странното усещане, че и той я харесва.
— Много добре — рече херцогът. — Тъй като вие, дами, изглежда твърдо сте решили да превърнете една сериозна случка в нещо като учтив светски цирк, ще ми се наложи просто да довърша работата си тук. Назовете секундантите си, сър.
— Струва ми се, че вече се чувствам много по-добре — обади се Пипа. Припряно и не особено грациозно тя се изправи и се обърна към херцога: — Ваша светлост, тук сигурно има някакво недоразумение. Господин Инес е дошъл, защото е бил разтревожен от снощните събития. Не е ли така, господин Инес?
Погледът на Кейлъм се премести върху нея.
— Точно така.
Пипа застана до него и сложи ръка върху неговата. Разбра грешката си едва когато почувства как дори и само топлината му кара тялото й някак да изтръпва.
— Хм, господин Инес е много благоразумен човек. — Очите й срещнаха неговите и тя лекичко се олюля. Той улови ръката й.
— Вижте какво! — каза херцогът. — Не знам с какъв човек си мислите, че си имате работа, но аз повече няма да търпя това. Вие си играете с чувствата на жената, която ще стане моя херцогиня, ето защо аз настоявам за удовлетворение.
— И ще го получите — рече Пипа, като безмълвно умоляваше господин Инес да й съдейства. — Нали, господин Инес? Нали ще обясните как сте дошъл тук, за да…
— За да се извините — обяви лейди Жюстен, която също се бе изправила. — Господин Инес е дошъл да се извини, за каквато и да е обида, която неволно би могъл да е нанесъл, Етиен. Това не ти ли се струва разумен жест?
— Много разумен — съгласи се Пипа. Просто не можеше да спре да зяпа устата на господин Инес… и да си припомня какво бе усещането, когато тя се докосваше до нейната. — Лейди Жюстен е схванала същината на цялата случка. Господин Инес дойде, за да ви помоли да му простите и да забравите стореното, ваша светлост.
— Да му се не надяваш! — измърмори херцогът. — Но при дадените обстоятелства, склонен съм да проявя известно великодушие. Просто се погрижете повече никога да не се мяркате пред очите ми, Инес.
Господин Кейлъм Инес нежно се откъсна от Пипа и премина по мекия розов копринен килим, за да застане пред херцога.
— Аз пък смятам — каза той, — да ви се мярна пред очите, но още само веднъж, сър. Веднъж. Смятам, че на зазоряване ще е най-удобното време. Утре. Поради липса на друг, виконт Хънсингор ще бъде с мен като мой единствен приятел. И тъй като е редно аз да избирам оръжието, ще използваме пистолети.