— Това няма никакво значение нито за мен, нито пък за теб.
— Но за мен би могло да означава много — рязко рече Кейлъм. — Очевидно дамата не мрази мен.
Струан моментално вдигна лице.
— Накъде биеш?
Накъде биеше, наистина? Че би могъл и ще заеме мястото на Франчът при лейди Филипа?
— Просто размишлявах на глас — най-сетне отвърна той. Франчът се нуждаеше от лейди Филипа; той не я желаеше, поне в това Кейлъм бе сигурен. Възможността да отнеме онова, от което този мъж имаше нужда, му се стори доста примамлива.
— Трябва да намеря начин да те откажа от тази глупост — рече Струан.
Кейлъм почти не чу думите на приятеля си. Дали би могъл да падне дотам, че да използва лейди Филипа Чонси? Заради удоволствието да придобие надмощие над Франчът? И то голямо надмощие?
— Ама че работа! Часът и мястото на смъртта ти вече са уговорени, а ние сме хукнали да ти търсим така наречените свидетели — каза Струан. — Не мога да повярвам, че ме изнуди да се включа в тая откачена история.
— Не съм те изнудил. Казах ти, че тръгвам. Ти не искаше да ме пуснеш да ида сам. Позволих ти да дойдеш, и ето те тук, за мое най-голямо неудобство.
Струан се намръщи.
— Още колко трябва да пътуваме?
— Пристигаме съвсем скоро. Надявам се, че съм пресметнал дните правилно.
— Аз пък се надявам да не си — измърмори Струан. — Все още не е прекалено късно да обърнем каретата.
Кейлъм се замисли, после рече:
— Още когато е започнала цялата история, е било вече прекалено късно. А тя е започнала дори преди да се родиш ти.
— Да можеше просто да зарежеш тая работа, Кейлъм. Всичко, като че ли съвпада, но не можеш да вярваш на историите, които са ти разправяли.
— И така да е — отвърна Кейлъм. — Но все пак им вярвам. А когато и самият ти ги чуеш, няма да можеш така прибързано да ги отхвърлиш.
— Ще видим — каза Струан. — Готов ли си най-сетне да ми кажеш какво се случи между теб и онази жена, Хорвил, снощи на бала?
— Уайтчапъл Хай Стрийт е пред нас. — Кейлъм не искаше да се замисля за предложението на лейди Хорвил.
— Дявол да те вземе, Кейлъм, какво потайно куче си! Първо прекарваш години наред да събираш всичката тази информация за така наречения ти произход…
— Това е истинският ми произход.
— Може би. После хукваш, Бог знае накъде, за да преследваш панаирите и пътуващите артисти. По дяволите, човече, как очакваш да приема насериозно приказките на някакви си заклинатели?
— Те не са заклинатели. Правят талисмани и… магии — довърши той под носа си.
— Именно. Заклинатели. Виж какво, мой човек, очевидно се палиш по всяка история, на която ти се ще да вярваш. На тези шарлатани това им е работата, да угаждат на отчаяните балами.
Свил юмруци върху коленете си, Кейлъм прикова вниманието си изцяло върху Струан.
— Върви по дяволите! — яростно извика той. — Дължа живота си на семейство Стоунхейвън, но ти нямаш право да ме изкарваш глупак.
— Не те изкарвам…
— Точно такъв ме изкара.
Струан заговори по-сдържано:
— Много се палиш. А именно това ме убеждава, че съм прав. Бил си изигран от тези шарлатани и ако някой не се намеси, пътят, който си избрал, ще те отведе до ужасни последствия. — Той смъкна цилиндъра си и го хвърли на седалката до себе си. — Дори и до смъртоносни последствия. Ако упорстваш и отидеш на дуела сутринта, може и да имаш късмета да се отървеш само с лека рана. Но ако след това продължиш да се инатиш и се противопоставиш на Франчът с някое скандално изказване за обстоятелствата около раждането му, този човек отново ще те извика на дуел.
— Нека го стори.
— За Бога! Помисли, човече! Репутацията на Франчът е направо легендарна. Говори се, че е убил трима мъже и е ранил толкова много други, че не можеш да ги преброиш. Ако застанеш на мушката му и втори път, бъди сигурен, че ще те прибави към списъка на мъртвите си врагове. И то, ако още преди това не те вържат, ранен или не, и не те хвърлят в някоя лудница да си правиш компания с врещящите побъркани.
Кейлъм с мъка преглътна.
— Аз съм напълно нормален.
— Ти знаеш, че си. Аз знам, че си. Но един човек, който цял живот е живял като херцог и всички са го приемали за херцог, несъмнено лесно би си намерил слушатели, които да му повярват, че не си съвсем с всичкия, щом искаш да заемеш неговото място. Тези хора, при които отиваме, колко им плати за тяхната историйка?
— Аз… — По дяволите този Струан! Бе способен да накара дори и Кейлъм да се съмнява в онова, за което бе сигурен, че е истина. — Дадох им малка сума като благодарност за помощта им. Нищо повече.
— Знаех си — възкликна Струан. — И се обзалагам, че тази нощ те потриват ръце, докато очакват следващата вноска от поредния шаран на въдицата.