Струан въобще не го слушаше.
— Кейлъм, искам да се запозная с нея.
— Да се запознаеш? — невярващо повтори Кейлъм. — Човек не се запознава с жени като нея. Тя е…
— Не го казвай. Никога не съм виждал подобно лице. Та тя е като произведение на изкуството!
Най-сетне вратата се отвори и Кейлъм едва се сдържа да не поблагодари гласно. Той безцеремонно прихвана Струан под лакътя и го издърпа напред, за да се срещнат с удивителната госпожа Лъшботам.
— Добър вечер, мадам — каза Кейлъм, като се поклони и дръпна Струан да стори същото. — Може би помните, че се отбих при вас преди две седмици?
Жената не отговори и той бавно вдигна поглед чак до хлътналите й, плътно напудрени, бузи, тъмно боядисаните вежди и луничавия нос, който се извисяваше над главата му поне на няколко сантиметра. Госпожа Лъшботам беше висока най-малко два метра. Раменете й бяха тесни, гърдите — плоски, а и, като че ли изобщо нямаше бедра. Носеше черна копринена рокля със строга кройка, но гарнирана с изобилие от тежки дантели. Същата дантела бе прикрепена и като мантия за черния костен гребен, забучен на върха на главата в черната й коса.
Най-сетне тя просъска:
— Дошли сте за проба?
Кейлъм се опита да превърне смеха си в покашляне.
— Да — бързо рече Струан. — За проба.
— Не — намеси се Кейлъм също толкова бързо, като свирепо изгледа приятеля си. — Не, благодаря, госпожо Лъшботам. За лош късмет, точно тази вечер нямаме време да се възползваме от услугите на, ъ-ъ, на вашия талантлив персонал. Не ме ли помните? Бях тук през януари, а после и преди две седмици. При последната ни среща ме уведомихте, че вашите наематели трябва да се върнат горе-долу по това време. Е, върнаха ли се?
— Може би — гласът й звучеше като свистене на вятър в комин.
— Как се казва тя? — попита внезапно Струан, като влезе в къщата и издърпа и Кейлъм със себе си.
— Нали ти казах — Кейлъм вече започваше да се ядосва. — Госпожа Лъшботам.
Въпросната дама бе отстъпила навътре и бе скръстила ръце.
— Не, не — обади се Струан и Кейлъм забеляза, че приятелят му не гледа госпожа Лъшботам. — Тя как се казва?
Момичето, за което говореше Струан плавно премина по дебелия килим, изпъстрен с огромни розови рози и решетки от зелени листа.
— Майлоу и Миранда — заяви Кейлъм, вече сериозно обезпокоен от напрегнатото изражение в тъмните очи и по изпитите черти на Струан. — Госпожо Лъшботам, да разбирам ли, че те са у дома?
— Защо сам не се качите да проверите? — каза му тя. — Последният етаж. Сигурно помните пътя.
— Да, да. Благодаря. Ела, Струан. Става късно.
Той тръгна нагоре по стълбите, но усети, че Струан не го последва.
— Хайде, човече — нетърпеливо рече той. — Тази нощ имаме да свършим много работа.
— Ммм.
— Имаме работа — повтори Кейлъм на висок глас.
— Явно ви харесва това, което виждате — каза на Струан госпожа Лъшботам с дълбоко задоволство. — Елла не е от работничките ми.
— Не — приглушено рече Струан. После тръгна към момичето така, сякаш бе риба, хванала се на въдицата й. — Елла? Какво изящно име! Отива ти.
— Както казах — продължи госпожа Лъшботам. — Елла е необикновено съкровище, което ми бе поверено.
Кейлъм поклати глава с безсилно раздразнение. Струан си беше чист идеалист. Именно идеализмът му го бе привлякъл в лоното на църквата, макар и само за кратко време.
— Може ли… — Струан не откъсваше очи от младата жена. — Бих ли могъл да поговоря с теб?
— Тя не говори с никого — заяви госпожа Лъшботам. — Дължи безопасността си, дори живота си, на мен. Но това не ви засяга. Тя не говори с никого.
Интересът на Кейлъм бе събуден.
— Хайде, хайде, мадам. Няма нищо лошо в тайнствеността, но съм сигурен, че тук няма нищо по-особено от… — той хвърли един поглед към Струан — от едно прелестно създание, което се нарежда сред най-доходоносните ви открития?
— Не!
Заявлението на госпожа Лъшботам накара Струан, който тъкмо бе пристъпил войнствено към Кейлъм, да се закове на място.
— Елла е девица — каза госпожа Лъшботам. — И ще остане такава, докато… докато получа най-доброто предложение за нея. Но дотогава тя е под мое покровителство.
Кейлъм почувства дълбоко отвращение. Старата вещица си бе намерила съкровище и смяташе да го продаде на този, който предложи най-висока цена.
— Струан — предупредително каза той, прочел мислите на приятеля си, — тази нощ е пълна със странни приключения. Нека не избързваме и да обмислим какво биха могли да означават. По-късно. Засега идваш с мен.
Госпожа Лъшботам щракна с пръсти към Елла и момичето плавно се отдалечи от тях, за да влезе през една двукрила врата в стая, от която долиташе женски смях и боботене на мъжки гласове.