— Ще дойда при теб по-късно — каза Струан.
— Чудесна идея — обади се госпожа Лъшботам. — Вие се качете, господин Инес. Приятелят ви ще остане в добри ръце тук, долу.
— Струан — натърти Кейлъм, но не пропусна да забележи, че съдържателката го помнеше достатъчно добре от предишното му посещение, за да помни даже и името му. — Трябваш ми за този… разговор.
— Те още не са се върнали — рече госпожа Лъшботам, а хлътналите й гърди се издигнаха при една въздишка. — Нищо не ви пречи да почакате тук заедно с приятеля си.
Вече съвсем вбесен, Кейлъм отиде до Струан.
— Но нали ми казахте, че са горе, мадам.
— Казах ви да проверите дали са там.
— Но сте знаела, че ги няма.
Тя се намръщи, при което сключи тъмните си вежди над много светлите си, дълбоко разположени, очи.
— Какво правят онези двамата, не е моя работа. Плащат си наема редовно и не ми създават проблеми. Това е, което имам да кажа по въпроса. — Като че ли тя се позамисли, после добави: — Останете или си вървете. За мен няма значение. Но ще ви кажа, че ще се върнат до час. Ако искате, върнете се тогава.
Струан продължаваше да зяпа към вратата, през която бе изчезнала Елла.
— Ще почакаме, благодаря ви — рече той с кратък, строг поглед към Кейлъм. — Ела. Какво ще ни стане, ако прекараме един час в приятната компания на опитните шивачки на госпожа Лъшботам? Намирам, че прекалено дълго време съм бил лишен от малко стимулиране.
— Е — обади се госпожа Лъшботам поверително, — ако ви трябва стимулиране, господа, тогава на всяка цена бъдете мои гости. Мисля, че ще оцените изключително високо качеството на онова, което предлагаме. — Тя се съсредоточи върху Струан. — А колкото до вас, може да ви се представи една наистина интригуваща възможност.
Кейлъм искаше да поспори още малко, но откри, че изпитва нещо повече от слабо любопитство към онова, което се криеше зад двукрилата врата.
— Нали ще ни кажете, щом се върнат Майлоу и Миранда? — попита той.
Госпожа Лъшботам царствено им даде знак да вървят.
— Ще ви кажа, господа.
5
Стаята отвъд вратата се оказа изненадващо обширна и, изглежда, заемаше по-голямата част от приземния етаж на къщата. Кейлъм бе виждал достатъчно заведения от този вид и въпреки слуховете в подкрепа на противното, не очакваше да види нещо повече от няколко повехнали проститутки, занимаващи се с мъже, неспособни да си позволят по-първокласно заведение.
Но това съвсем не бе сборище от похабени уличници, нито пък от мъже с тънки портфейли.
— Божичко — измърмори Струан, като кимна към компанията от бляскаво облечени мъже и жени. Кейлъм разпозна и някои от гостите на бала в Чандъс Хаус предната вечер, които се излягаха, отпуснати в пиянството си, върху подредените в кръг дивани. — Не е ли онова…? Мътните го взели, той е! Нашият любезен домакин от снощи, негово височество принцът.
— Въобще не очаквах подобно нещо — рече Кейлъм, когато няколко души от компанията забелязаха тяхното пристигане, познаха ги и им кимнаха за поздрав със заговорническо изражение. — По дяволите, това е ирония! Бих се обзаложил, че Франчът съвсем не е непознат тук. А и мога да се обзаложа, че той направо ще се гръмне, ако разбере какво знаят хората, с които дойдохме да се срещнем точно в тази къща.
— Настанете се удобно, господа — дрезгаво прошепна госпожа Лъшботам. — Тъкмо сега започва следващото ни представление.
Струан тръгна напред към един незает диван, сравнително близо до вратата. Едва седнаха, и две руси красавици изникнаха иззад един прикрит със завеси ъгъл, за да правят компания на новодошлите.
Някъде иззад гърбовете им госпожа Лъшботам каза:
— Камил и Дафне ще се погрижат да получите всичко, което пожелаете. Приятно прекарване.
Още преди Кейлъм да успее да реагира на услужливите действия на Камил или Дафне — както и да се казваше пищното създание, което се зае усърдно да разхлабва връзката му и да му разкопчава жилетката, — един музикант влезе в стаята и седна с кръстосани крака на пода. Облечен в златисти дрехи и с тюрбан от същия плат, мургавият мъж засвири странни мелодии на дървена флейта, каквато Кейлъм досега не беше виждал.
— Благодаря, не искам — каза той на компаньонката си, когато тя се опита да разкопчее панталоните му. Жената веднага престана и коленичи до него на дивана, усмихвайки се така, сякаш на света нямаше по-привлекателна гледка от Кейлъм Инес.
Той се опита да не й обръща внимание. И само след минута това вече съвсем не беше трудно.
От ъгъла със завесите се появиха две жени, облечени в еднакви бели роби. Черните им коси бяха спретнато сплетени в плитки, завити като коронки около главите им. Ръка за ръка, те преминаха от ъгъла до средата на кръга и застанаха там, мълчаливо оглеждайки тълпата, която вече тръпнеше в очакване.