Безумните крясъци от удоволствие съвсем обтегнаха нервите на Кейлъм и той се изправи.
— Това е по-грозно, отколкото мога да понеса — каза той на Струан, който също така бързо стана от мястото си. — Предпочитам да чакам моите заклинатели на улицата.
Струан кимна, но продължи да наблюдава стаята.
— Забрави я — настоя Кейлъм. — Всичко това е просто представление, не разбираш ли? И тя е една от тях. Част от всичко това. Лъжлива девственица, с която само парадират заради още някоя пошла сцена. Тези хора са от един дол дренки. Ако не греша, всички редовно идват на тези оргии. Тук всичко е предварително планирано. Гостите очакваха да се включат.
Кейлъм се извърна, но Струан хвана ръката му.
— Не — промълви той. — Не, тя не бива да остава тук.
Кейлъм проследи загрижения поглед на Струан. Водена от госпожа Лъшботам, Елла, все още облечена в черното кадифено наметало и със завързани очи, колебливо влезе в стаята. Сякаш леден вятър повя въздуха и гърченето на пода постепенно замря. Участниците в оргията бавно се отделиха един от друг и като започнаха да пооправят облеклото си или това, което бе останало от него, се отдръпнаха от мястото в центъра на кръга.
— Надяваме се, че сте харесали нашето малко забавление — рече госпожа Лъшботам, а лишената й от устни уста се разтегна в нещо, което трябваше да представлява усмивка. — А сега ви предлагам нещо много специално, преди да ви изпратя да си лягате. Някои от вас вече очакват този момент. Нямах намерение това да се случи тази вечер, но… — тя погледна право към Струан. — Наистина вярвам, че е крайно време да започнем с наддаването.
— Наддаване? — повтори Струан под носа си. — За Бога, та тя смята да продаде момичето на търг!
— Сигурно разбирате, че в никакъв случай не ми е приятно да се разделя с моето най-голямо съкровище. Но пък времената са трудни и се налага да съм практична. Моля тези от вас, които се интересуват, да напишат размера на интереса си, и то в подробности, на своите визитни картички и да ги оставят в кристалната купа, която се намира до входната врата.
Отново настана пълна тишина.
— Елла — рече госпожа Лъшботам, като махна превръзката от очите на момичето, — време е да свалиш наметалото.
Златистото лице на момичето, с големите й очи с форма на бадем, сега видимо пребледня. Тя притисна наметалото още по-плътно към себе си.
— Елла е девица — обяви госпожа Лъшботам с ясно доловима наслада в гласа. — Цяло съкровище! Съблечи наметалото си, дете.
Момичето се поколеба още миг, после разтвори кадифеното наметало и го остави да се свлече от раменете й.
Всеобща въздишка се надигна от цялата стая, като тук-там се дочуха и благоговейни възклицания, както от мъжете, така и от някои жени.
Под наметалото й се разкри скромно скроена рокля, която постигаше точно този ефект, за който е била създадена. Ушита от прозрачен като паяжина червен муселин, вместо да прикрива удивителното тяло под нея, ефирната рокля придаваше някакво розово сияние на златистата кожа. Навлажнената тъкан прилепваше към извити нагоре зърна, които се бяха втвърдили под погледите на тълпата. Гърдите на момичето бяха съвършено заоблени и предизвикателно заострени при връхчетата, което накара много от присъстващите мъже жадно да се заоблизват.
Над стройните й бедра ясно се виждаше триъгълникът черни косъмчета.
Когато Елла напразно се опита да се прикрие, госпожа Лъшботам я извъртя така, че да покаже и заобленото й задниче. Струан яростно пристъпи напред. Кейлъм го задържа и прошепна до ухото му:
— Нищо не можеш да направиш. Чуй какво ти казвам. Нищо няма да се случи. Онази стара вещица е добре обиграна в номерата си. Смята да стори точно това, което каза. Предложенията ще достигнат главозамайващи стойности, докато тя реши да продаде уж недокоснатите прелести на тази Елла.
— Ще платя всичко, което поиска!
Кейлъм простена.
— И ще платиш за нещо, за което са плащали отново, и отново. Послушай ме, моля те! На този свят съм видял и препатил повече от теб.
— А откъде знаеш колко съм видял и препатил аз самият? — възрази Струан, а Кейлъм не за първи път остана озадачен от непривичното отчуждение, което долови между себе си и своя приятел от детинство.
— Може би — най-сетне рече Кейлъм. — Обаче сега това явно няма значение. Тя си тръгва. А аз предполагам, че от време на време изнасят все същото шоу и то винаги носи на онази жена цяло състояние. Забрави момичето! Тя би могла да се махне оттук, стига да иска. Помни го.
— Ти си наивният в случая — каза Струан. — На тоя свят има и неща, за които нищичко не знаеш.