— Или то ще е началото на търсене, което може да струва живота ти… ако не го загубиш още утре сутринта — обади се Струан, като прокара пръсти през косата си. — Моля те, сега ела с мен, Кейлъм. Тази нощ ще ни излезе солена и на двамата.
Кейлъм знаеше, че приятелят му вижда пред очите си една мълчалива тъмнокоса красавица, но все пак не можеше да мисли за друго, освен колко близо се намираше до истината за това, кой е той в действителност.
— Сега трябва да си вървите — рече Миранда, а гласът й стана по-силен. — Казах ти, че ще си помисля, и ще го сторя. Ако сметна, че е благоразумно… и безопасно, ще ти помогна.
— Кога? — отчаяно попита Кейлъм.
— Това ще зависи от много неща. Трябва да разберем със сигурност дали животът ни ще бъде застрашен, ако ти кажем повече.
— Къде е Рейчъл?
— Ех — рече Миранда, като леко се усмихна. — Разбрал си значи, че тя е ключът. Но не мога да ти кажа къде е и дали въобще е някъде. Първо, ако е още жива, може никога да не дойдем при теб. Ако пък не е, нашето идване при теб може и да е съвсем безполезно за търсенето ти. В крайна сметка единствено Рейчъл може да докаже дали наистина си този, който предполагаш.
— Но няма ли нещо, което можете да сторите, за да ми помогнете без нея?
— Има едно нещо, което Рейчъл не би посмяла да унищожи. Може би ще успеем да го открием. Може да е достатъчно доказателство, а може и да не е. Но сега не настоявай повече.
Кейлъм вдигна очи към мръсния таван.
— Кое е това нещо?
— Не мога да ти кажа.
— Добре тогава. — Той просто нямаше повече сили да се бори, не и тази вечер. — Кажи ми едно нещо, само едно, и ще си тръгнем.
— Не — извика Майлоу. — Махайте се!
— Едно нещо — съгласи се Миранда.
Кейлъм се вгледа напрегнато в ясните й очи.
— Вярваш ли, че аз съм законният херцог Франчът?
Устните й се разтегнаха и за миг му се стори, че тя няма да отговори. Тогава Миранда промълви:
— Да.
6
— Пипа! — Лейди Жюстен влезе в стаята на Пипа, без да почука, затвори вратата и се облегна на нея. — Случи се нещо много опасно.
— Какво има? — попита Пипа, като се приближи към Жюстен и неуверено докосна ръцете й. — Да не би нещо в плана ни да се е объркало?
— Не още — рече Жюстен. Лицето й показваше признаци на отчаяно напрежение. — Нели стои на пост.
— Но нали още не е станало време да се заемем с…
— Не го казвай на глас — настоя Жюстен. — Не и когато толкова много зависи от изхода на плана ни. Не и когато по всяка вероятност ще се озовем заключени в тъмницата под замъка Франчът, ако ни разкрият.
— Уф, каква досада! — Пипа подскочи в оживлението си. — Няма да позволя да ни се случи нищо подобно. А и не мога да чакам нито минутка повече.
Жюстен предупредително вдигна пръст.
— Ще започнем съвсем скоро. — Думите й звучаха разумно. Но в гласа й се долавяше едва сдържана паника. — Още не е дошъл моментът, но долу, в градината, има един човек, когото трябва да убедиш незабавно да се махне.
Пипа окаменя.
— В градината? — извика тя. — След полунощ? Откъде знаеш?
— Защото той е изпратил прислужника си в кухните да потърси Нели. Мъжът разпитвал за прислужницата на лейди Филипа, представяш ли си, и то ей така, направо!
— О, Божичко — ръката на Пипа се стрелна към шията й. — Той е, нали? Кейлъм?
— Да, Кейлъм наистина — съгласи се Жюстен. После извърна очи. — Той много ти харесва, нали?
Пипа почувства как се изчервява.
— Той е нежен и мил… и мъжествен — довърши набързо тя, решила да изостави предпазливостта.
— Да, виждам, че ти наистина харесваш Кейлъм Инес. Той е очарователен и самата аз от пръв поглед го харесах, но той проявява голяма непредпазливост, като идва тук толкова късно през нощта, особено през тази нощ.
— Поставям те в ужасно неудобно положение — рече нещастно Пипа. — Изтрай ме само тази нощ и вече няма да те карам да се замесваш в подобни задачи.
Жюстен се усмихна и тъмните й очи заблестяха.
— Радвам се, че мога да ти помогна. Ти си най-лъчезарното създание, което някога е навлизало в живота ми, и ти желая само най-доброто. Просто ми се искаше… — Тя млъкна и отмести поглед.
— Искаше ти се?
— Аз… Щеше ми се и аз да съм по-храбра — рече Жюстен, като вече звучеше удивително храбро. — Но наистина трябва да убедим Кейлъм Инес да се махне от градината. Ще е истинско бедствие някой дори само да го зърне близо до дома, а после каже на Етиен.
— О, Божичко — прошепна Пипа. — Това наистина налага извънредно решителни действия. Трябва да го убедя да си тръгне незабавно.