— И аз така мисля — рече Жюстен. — Наметни нещо върху роклята си и изтичай по задното стълбище. Аз ще пазя някой да не дойде да те търси. В подножието на стълбите има малка вратичка, която води към бараката за саксии. Май само аз си я спомням.
— Това ли е вратичката, през която ти… — Пипа внезапно се отказа да задава този въпрос.
— Точно тя е, през нея влязох в къщата, когато Етиен се върна тази сутрин — някак делово рече Жюстен. — Нека не се бавим с повече приказки. Бараката за саксии е скрита от градината с жив плет. Кейлъм Инес те чака там. Ако не отиде другаде, никой няма да го види.
— Ще го накарам веднага да си тръгне.
— Той трябва да си тръгне през вратата, от която е влязъл откъм прохода. Онази в страничната стена близо до бараката.
— Така ще стори. Аз ще го накарам.
Като се наметна с някаква сива вълнена пелерина, Пипа излетя от стаята и се втурна по коридора. Някъде откъм долните етажи на къщата долитаха пиянските викове на херцог Франчът и неговите приятели, които вече часове наред пиянстваха и играеха комар.
Пипа отвори с известни усилия вратичката и влезе в прашната барака, където въздухът бе наситен с миризмата на пръст. Очевидно бараката не се използваше често. Докато Пипа се приближаваше към зацапаните прозорци, които светеха с мътно сияние от луната, дебели паяжини се заплетоха в косите й и полепнаха по лицето.
Вратата към градината имаше прозорче. През него Пипа видя тъмната фигура на висок мъж. Докато се взираше в него, мъжът се обърна и профилът му ярко се очерта на фона на лунните лъчи.
Как бе възможно двама мъже да бъдат така различни както Кейлъм Инес и херцог Франчът?
Как бе възможно единият — несъзнателно наистина — да заплени сърцето й и да го държи в ръцете си, докато другият щеше да притежава всяка частица от нея, освен сърцето й?
Как бе възможно да отпрати мъжа, когото… мъжа, когото вероятно би могла да обича?
Пипа се приближи към вратата, натисна бравата и я отвори. Обля я хладен, свеж въздух.
Кейлъм вече крачеше насреща й. Още преди Пипа да успее да направи и една крачка, той застана пред нея и отметна назад качулката й.
— Трябваше да те видя — рече той, а гласът му потрепваше от дълбоко чувство. — Благодаря ти, че дойде.
Нежно, много нежно Кейлъм докосна косите й.
— Не можеш да си представиш какво изпитвам в този миг — промълви той, а погледът му се прикова към устните й.
— Аз…
Каквото й да бе смятала да каже, бе заглушено от устните на Кейлъм, които се впиха в нейните. Ръцете му я обгърнаха в смазваща прегръдка, но тя откри, че й харесва да бъде притискана до болка в обятията му.
Той я целува дълго и дълбоко. Непрекъснато търсеше нейната реакция, и тя се стараеше да му отвръща.
Пипа се повдигна на пръсти и обви ръце около силния му врат. Гърдите на Кейлъм бяха топли, твърди като непоклатима стена, която поглъщаше натиска на нейната мека, крехка фигура и я караше да се чувства както никога досега — тъй женствена и защитена — и тя откри, че това усещане невероятно й харесва.
— Да не съм те събудил? — навъсено попита той, когато най-сетне леко отдръпна лицето си от нейното. — Казах на прислужницата ти, че трябва да те доведе на всяка цена. Тя е умно момиче. Разбра колко спешно е, без да задава много въпроси.
— Нели наистина е умна — съгласи се Пипа, останала без дъх. Докосна устните му с треперещи пръсти и той ги целуна. — О! — промълви тя и очите й неусетно се затвориха.
Следващите целувки Пипа почувства върху затворените си клепки.
— Не спях — каза му тя. — Тревожех се за утре и не можех да заспя.
— Искам те — бавно рече той до бузата й. Плъзна ръце под наметалото й и я притисна към себе си. — Опитах се да стоя далеч от теб, но трябваше да дойда, защото просто не можех да понасям мисълта, че ти си тук. Тук, с него.
И самата тя не бе в състояние да понесе тази мисъл, но какво можеше да стори? Пипа сгуши лице под брадичката му и вкуси солта по неговата кожа. Обожаваше да го докосва, обожаваше аромата му. Той бе голям, силен и топъл, миришеше на кожа и чисти дрехи и на нещо неопределимо, което принадлежеше единствено на Кейлъм Инес, нещо страшно мъжествено и опияняващо.
Разтвори устни и докосна с език пулсиращата вена на врата му. Кейлъм простена.
Този стон дълбоко развълнува Пипа. Някъде ниско в тялото й започна да се събира странна топлина. Новото усещане я изненада.
— Кейлъм — каза тя, стиснала здраво раменете му. После с връхчето на езика си проследи извивката на врата му — чак до вдлъбнатинката на брадичката.
Кейлъм отново простена. В звука имаше и удоволствие, но и желание за нещо повече.