— Не — отвърна тя. — Не и болка.
— И няма да съжаляваш, че ме отпращаш, без да дойдеш с мен?
— Аз… онова… Наистина много те харесвам, Кейлъм, но аз съм здравомислеща жена. Отказвам да обсъждам невъзможни неща.
— Разбирам.
Тя знаеше, че той нищичко не разбира.
— Ще сториш ли това, за което те моля? Ще напуснеш ли Англия? — попита тя.
— Не.
Ръцете й, свити в юмруци, се притиснаха към стомаха й.
— Моля те!
— Никога! Честта ми не е по-маловажна от неговата. Никога не бих избягал от него, освен ако го сторя заедно с теб.
А ако избягат заедно, херцогът със сигурност ще ги преследва, докато успее да убие Кейлъм. Тогава ще прости на Пипа, която ще е била примамена против своята воля. Думите може и да не бъдат точно тези, но тя знаеше, че както и да се оправдае, херцогът ще намери начин да задържи за себе си каквото смята, че му принадлежи. В крайна сметка, когато Кейлъм вече ще е мъртъв, Франчът ще се ожени за нея с показно великодушие и животът й ще стане точно толкова празен, колкото ще бъде и сега, когато Кейлъм си тръгне.
— Пипа? — обади се той.
Тя отново вдигна качулката върху косите си и се обви плътно в наметалото.
— Върви! — подкани го тя, като трепереше от усилието да сдържа сълзите си. — Съдбата ми е била определена още при раждането. Послушанието, което дължа на баща си, изисква да се подчиня на тази съдба.
— Това ли е последната ти дума?
Пипа вдигна брадичка.
— Да.
— Както искаш тогава — рече Кейлъм. — Сега се налага да се сбогувам с вас, милейди. И ще очаквам с нетърпение да срещна бъдещия ви съпруг с идването на зората.
През мъгла от сълзи Пипа се загледа след него. После чу изскърцването на вратата към прохода, втурна се навън и припряно извика:
— Кейлъм!
Гласът, който й отвърна, не дойде откъм прохода, а от бараката за саксии.
— Пипа, Пипа, ела бързо! — Като често-често се оглеждаше, Жюстен забързано вървеше към нея. — Тръгна ли си?
— Да.
— Слава Богу! Трябва да побързаме.
Пипа хвана протегнатата ръка на Жюстен и се остави да я отведе обратно в къщата.
— Случило ли се е нещо?
— Не още, но май ще се случи. Нели чула Етиен да те вика. Каза, че звучал… О, Пипа, той заявил, че смята да посети булката си!
Пипа се усмихна в полумрака. Досега никога не се беше чувствала особено храбра, но тази нощ, като че ли бе готова да се изправи и пред лъв. Щом приключи с херцог Франчът, той не само ще съжалява горчиво за постъпките си, но и ще проклина мига, в който бъдещето му е било обвързано с нейното!
7
— Секунданти ли? — Арън Росмейра, маркиз Стоунхейвън, кръстосваше с тежки стъпки кабинета в къщата си на Хановър Скуеър. — Дявол го взел! Знаех си, че нещо не е наред. Знаех си, че вие двамата не може да не се забъркате в някоя ужасна каша, щом не съм с вас да ви държа под око.
Все още леко замаян от преживяния шок, когато се върна от „Пал Мал“ и се сблъска с Арън, сега Кейлъм настръхна при тона на стария си приятел.
— Някои неща не зависят от теб — троснато отвърна той. — Явно Струан е направил грешката да ти каже прекалено много за делата ми тук.
Устните на Арън побеляха от гняв.
— Побъркани палячовци! — изръмжа той. — Къде беше, когато пристигнах? Само това ми кажи! Какви глупости си вършил, та се връщаш сега?
— Това си е моя работа — рече Кейлъм и стрелна Струан с поглед, предупреждаващ го да не казва нито дума за прибързаното посещение във Франчът Хаус.
— Настоявам за пълно обяснение — заяви Арън, а ноздрите му потрепваха.
— Успокой се, старче — обади се Струан доста меко, макар че по изтънелите му устни личеше колко е напрегнат. — Не сме деца, и ти не си ни баща.
— А и това въобще не ти влиза в работата — вмъкна Кейлъм, който определено не бе в настроение да говори меко. — Помолих Струан да ми стане секундант, а не теб. Нямах представа, че си смятал да хукнеш към Лондон посред нощ. От теб не се очаква да…
— Не ми казвай какво се очаква от мен! — изрева Арън. Тъмната му коса, както винаги пристегната в старомодна, но стилна опашка, му придаваше див средновековен вид. — Ако ми бяхте казали какво сте си наумили, щях да ви попреча да напуснете Къркълди.
— Не би могъл да ме спреш — заяви Кейлъм.
Арън вдиша дълбоко и шумно.
— Ами ти, Струан! Поне ти би трябвало да ми кажеш какво се мъти тук, и то още щом си разбрал. Но, да, аз съм си виновен. Грейс беше права. Трябваше по-рано да я послушам.
Кейлъм погледна Струан и повдигна вежди, а на Арън каза:
— И какво е казала нашата красива малка Грейс, че да се окаже права?
— Каза, че само нещо ужасно би могло да задържи двама ви далеч от любимата ви племенница. Каза също и, че ясновидските й способности й подсказват за наличието на сили, които могат да ви навредят. Всъщност каза го специално за теб, Кейлъм.