— Казаха ли ви, че ще се натъкнете на трудности?
— Предположението ви и тук е правилно, но мисля, че ще ми се удаде благополучно да преодолея препятствията.
— С удоволствие бих допринесъл своето за решението на тази нелека задача.
— Ще ме задължите с най-голяма благодарност — отбеляза прочутият затворник от Венеция. — В състояние ли сте наистина да окажете една сериозна подкрепа, хер барон?
— Надявам се, че никак няма да е малка. Намирам се в щастливото положение да ви назова едно значително препятствие, поставено пред вас, за което вероятно нямате сведение. Който познава враговете си, може да избере най-добрия път да ги победи.
— Препятствие? Мога ли да попитам в какво се състои, хер барон? — осведоми се Казанова.
— То се казва Сен Жермен.
— Сен Жермен? Познавате ли този мъж?
— Малко, но пред друг едва ли ще имам охота да го призная. Знаете ли каква работа го е довела в Хага?
— Не — отвърна Казанова и бързо попита: — На вас известна ли ви е?
— Напълно.
— Можете ли да говорите за нея?
— Всъщност не, но понеже предполагам, че ще ви посетя в положение да окажете една услуга на граф д’Афри, трябва да знаете всичко. Вашата мисия би следвало да се провали, тъй като без ваше знание една подобна е движена лично от краля.
— Невъзможно! Говорете, хер барон!
— Касае се ни повече, ни по-малко за един заем от сто милиона срещу залагане скъпоценностите на френската корона. Кралят желае да направи тази сделка без намесата на своите министри и дори без тяхно знание. Граф Дьо Сен Жермен се счита за човека, който може да го постигне, и следствие тази самоувереност не благоволява да направи една визита на граф д’Арфи. Може би има и други причини, които засега само предполагам, без да мога конкретно да ги назова.
— Убеден ли сте, че ми казвате истината?
— Без това убеждение не бих ви говорил.
— Откога графът се занимава тук с тая работа?
— От вчера.
— Знаете ли нещо по-подробно?
— Знаех целта на неговото пътуване още преди да е пристигнал тук и трябва…
— В Германия, изглежда, сте много добре осведомени за тайните връзки и ходове на френския двор?
— Саморазбираемо! Господин Калкоен, секретарят на Негово всемогъщество, говори с мен относно тази работа и ми съобщи, че графът вече е заложил най-драгоценния диамант от короната.
— Убеден ли сте в това?
— Аз самият го видях. Диамантът наистина е великолепен и от най-чиста проба. Днес научих, че ответната страна е склонна да сключи сделката, а вие съзнавате, добри ми Казанова, че от тази работа вие само ще пострадате. Ако холандците заемат сто милиона на краля, едва ли ще проявят склонност да ви разменят за министъра двайсет милиона.
— Имате право и аз ви дължа голяма благодарност хер барон. Напълно разбирам намека, който ми правите, и искам на свой ред открито да ви отбележа, че на сърцето ми лежат много повече моите двайсет милиона отколкото стоте на краля. Човекът си е себичен.
— Следователно и аз. Франция сега е на вражеска нога с нас и на моя крал не му е безразлично дали Людовик ще получи една такава сума, или не. Трябва да умеем тайно да се браним.
— Вие, изглежда, сте размишлявали по този въпрос. Можете ли да ми дадете някой добър съвет?
— Един мъж с вашите способности не се нуждае от съвет, но аз ще ви представя на банкера Бидриън Хоуп, който има решаващия глас по работите на Сен Жермен и при една моя препоръка с удоволствие ще ви бъде полезен във вашите. Освен това ми се върти една мисъл, която не искам да премълча пред вас. Аз познавам диамантите на френската корона, а не съм виждал сред тях депозирания. Сен Жермен иска за него една предплата от сто хиляди гулдена, което не фигурира в неговите указания…
— Я гледай…
— Прибавите ли към това и факта, че той е опитен химик, и у вас ще се загнезди подозрението, което аз не мога да победя.
— Въобразявате си нещо невъзможно!
— От моя гледна точка това, което наричате «невъзможно», е дори много вероятно. Познавам един отличен химик, който е беден, но честен мъж и няма да се остави да бъде заслепен от самомнителността на графа. Разбирате ли ме?
— Много добре! Той ще изследва диаманта от короната. Ще ме запознаете ли с него?
— Веднага щом пожелаете. Той се казва Ван Холмен и живее наблизо. Доверени хора приема и през нощта и аз възнамерявам след соарето да го навестя.
— Ще позволите ли да ви придружа?
— С най-голямо удоволствие! — После прибави с тънка усмивка: — Не вярвам граф д’Арфи да има причина или склонност да окаже съдействие на Сен Жермен. Ако знаем, че притежавате благосклонността на посланика, бих намекнал, че едно писмо от негова страна до министъра би осуетило заема.